Тя ме пита какво има.
— Кажи ми, защо Каролин Полхимъс се е занимавала с „П“ дело? — задавам й аз въпрос.
— Не знаех, че се е интересувала от престъпления над кръста — отбелязва Мак. Стара нейна реплика. Известна с цапнатата си уста, безсрамност и цинизъм, тя ми се хили от инвалидната си количка. Изказва няколко предположения относно делото „П“, всички, от които вече съм прехвърлил в ума си. — Не се връзва — признава накрая.
Като главен административен заместник, Лидия Макдугъл отговаря за кадрите, снабдяването и разпределението на служителите. Работата й, независимо от благозвучната титла, е неприятна и неблагодарна, но Лидия е свикнала и се справя. Двата й крака се парализираха преди близо дванайсет години, скоро след като започнахме заедно работа в прокуратурата. Беше една от онези вечери в началото на зимата, когато ситният ръмеж преминава в сняг. Лидия шофирала, колата им отхвръкнала в реката и първият й съпруг Том загинал.
Като цяло бих казал, че Мак е може би най-добрият юрист между нас — дисциплинирана, проницателна, талантлива. С течение на времето тя се научи да извлича полза дори от инвалидния си стол пред съдебните заседатели. Има трагедии, които са толкова дълбоки, че ние в най-добрия случай ги схващаме постепенно. Докато два дни слушат тази хубава, убедителна и добродушна жена, членовете на съдебния състав имат възможност да си помислят как биха се чувствали те, ако краката им се веят като отпуснати знамена, и да схванат значението на брачната й халка, както и на случайно изпуснатите думи за нейното бебе. През цялото време те усещат, че тя е невероятно жизнена въпреки всичко, и това ги изпълва с възхищение и още нещо, което би трябвало да крепи всички нас — надежда.
През септември Мак ще стане съдия. Вече е включена в листата и в предварителните избори ще се състезава без противник, което означава, че автоматично ще спечели общите избори. Явно малцина смятат, че могат да се преборят с юрист, подкрепян от женските групи, инвалидите, радетелите на реда и законността и трите главни юридически колегии на града.
— Защо не попиташ Реймънд за това дело? — предлага накрая тя.
Изсумтявам. Хорган не се занимава с подробности. Едва ли ще знае нещо за конкретния случай, а и тези дни не ми се ще да го занимавам с проблеми. Той и без това търси кого да вини.
Докато вървим по коридора към съседната зала, където по график Мак трябва да бъде наблюдател, аз й говоря за Томи Молто и неизясненото му положение. Ако го уволним, Нико ще направи от това капитал, като заяви, че Хорган е излязъл на „лов за вещици“ срещу приятелите му. Ако продължим да го държим на щат, Нико още повече ще се възползва от бягството. Накрая решаваме да го поставим в категория „Неразрешена отпуска“, каквато до момента не съществува. Казвам на Мак, че бих се чувствал по-спокоен, ако някой, комуто имам доверие, беше видял Молто жив.
— Да започнем да го издирваме! Вече имаме един мъртъв прокурор. Ако някоя домакиня намери утре сутринта парчета от Молто в боклукчийската си кофа, поне да можем да кажем, че сме го търсили навсякъде.
Сега е ред на Мак да си вземе бележка.
Почитаемият съдия Ларън Литъл, чието едро тъмно лице излъчва едновременно лукавство и величавост, пръв ме забелязва. Чернокож член на клуб, в който допреди три години допускаха само бели, съдията не показва признаци на смут сред тежкарската атмосфера. Той се чувства удобно между кожените кресла и сервитьорите в зелени ливреи.
Ларън е бившият партньор на Реймънд в адвокатската фирма. Тогава били бунтари, защитаващи бягащите от военна служба, притежателите на марихуана, местните войнствени чернокожи активисти, но също така и платежоспособна клиентела. Водих едно дело, по което Ларън беше адвокат, преди да стане съдия. Обвиняемият беше непълнолетен — богато момче от предградията от западния бряг на реката, което обичаше да влиза с взлом в домовете на приятелите на своите родители. Ларън бе внушителна фигура — висок, проницателен, неумолим към свидетелите, с риторичен диапазон в оперни размери. Можеше да започне с изискани обноски, сетне без предупреждение да премине в касапско красноречие или в писклив чернокож говор. Появеше ли се той, съдебните заседатели забравяха, че в залата има и прокурор.
Реймънд пръв се втурна в политиката. Ларън съвсем неприкрито ръководеше кампанията му и му осигури доста черни гласове. Две години по-късно, когато Реймънд реши, че може да стане кмет, Ларън се включи в листата като кандидат за съдия. Ларън спечели, а Реймънд загуби и съдията Литъл трябваше да страда заради връзките си с него. Болкаро го държа под карантина в Северния район, където Ларън се занимаваше с дела за автотранспортни произшествия и по-леки престъпления, които обикновено се гледат от назначени магистрати6, докато Реймънд го „откупи“ след четири години със своята навременна и възторжена подкрепа на кампанията за преизбиране на Болкаро. Оттогава Ларън гледа сериозни дела в Централния съд. Той е безмилостен властелин в съдебната зала и въпреки дружбата си с Реймънд — заклет враг на прокурорите. Твърди се, че при делата, които той гледа, има двама защитници, като по-трудният за побеждаване е онзи със съдийската тога.
6
Длъжностно лице в някои американски щати с ограничени съдийски пълномощия, които обикновено включват разглеждане на дела за леки престъпления, граждански искове с размер под определен максимум, издаване на призовки и т.н. — Б.пр.