После тръгвам към гаража, за да посрещна моя любим. Но преди да стигна до вратата, се обръщам.
– Знаеш ли, има още една причина да го обичам толкова.
– Каква е тя?
– По някои неща страшно прилича на теб.
Тойотата запалва. По дългия път на север акумулаторът ще се зареди. Нат дава на Ръсти кабелите за всеки случай. Двамата стоим на алеята и махаме за довиждане. Колата тръгва на задна, но спира. Ръсти слиза и с Нат отново се прегръщат. Мисля си, че едно от най-трудните неща в една връзка е отношението на партньора ти към родителите му. Знам това от брака си с Пол, който не разбираше по какъв тънък начин майка му се опитва да го контролира. Наблюдавала съм го още няколко пъти след това. То е все едно да гледаш как някой се опитва да се освободи от въжена примка. Мислиш си: „Не, не, разширявай отвътре, не тегли, така само я затягаш“, но клетникът, момчето, което обичаш или се надяваш да заобичаш, се оплита още повече. Радвам се за Ръсти и Нат, радвам се за тази нощ, но зная, че имат още океани да преплуват.
С Нат си тръгваме. Когато си влюбен в някого, той е твоят живот. Това е първият закон за съществуването. И поради това той е в състояние да променя теб и всичко, което знаеш. Сякаш си взел географска карта и си я обърнал с юга нагоре. Тя все още е вярна, все още можеш да отидеш на което място си поискаш, ориентирайки се по нея. Но имаш чувството, че се е променила коренно.
Аз си спомням, че съм била стажантка на бащата на Нат и съм била лудо влюбена в него. Спомням си, че познавам Ръсти много преди да се запозная със сина му. Но тогава Нат беше друг човек, бледа сянка пред човека, който сега е най-важен в живота ми, а основното значение на Ръсти в момента е свързано единствено с начините, по които може да повлияе на сина си. Нат е моят живот. След като Ръсти си тръгна, аз вече съм сто процента сигурна в това.
Двамата мълчим, всеки си мисли за своите неща. Това беше щура нощ.
– Трябва да ти кажа нещо – заговарям изведнъж, точно когато минаваме по Ниърингския мост.
Над хоризонта се вижда розово сияние, но сградите в Сентър Сити още блестят, величествено отразени във водата.
– Какво?
– Малко е неприятно, но искам да го чуеш сега. Става ли?
Поглеждам го и той кимва, лицето му е мрачно под буйните вежди.
– Когато се преместих при Дийд Уирклик след развода, работех в „Мастърстън Блъф“, пишех сценарии за реклами, а вечер ходех на лекции в колежа. Освен това ходех на курс по макроикономика в университета. Имах отличен по основи на икономиката и мислех, че съм достатъчно добра по математика, за да продължа. Преподавателят беше Гарт Морз. Името говори ли ти нещо? Беше икономически съветник на Клинтън и продължават да го канят за коментари по телевизията, защото говори много разбираемо и изглежда добре. Струваше ми се много яко да ходя на лекции при такъв човек. Обаче се оказа трудно, адски трудно, с уравнения, които иначе по-слабите студенти разбираха от първия път. Още се чувствах зле, че скъсахме с Пол, и трудно се концентрирах, пропуснах половината семестър и накрая получих една голяма двойка. Затова отидох да говоря с Морз. Бях в кабинета му десетина минути и тогава той ме поглежда с онзи многозначителен поглед, който постоянно виждаш във филмите, и ми казва: „Положението е сложно, трябва да го обсъдим на вечеря.“ Не бих казала, че се изненадах. Имаше славата на женкар. Мислеше си, че има уникална дарба. А Дийд ми вика: „Луда ли си, действай! Да не искаш цял живот да повтаряш годината в колежа?“ Той наистина беше доста красив мъж, възбуждащ, интересен, обаятелен. Но въпреки това… Жена му беше бременна. Не си спомням откъде знаех, може би го е споменал на лекции, но това доста ме притесняваше. Дийд обаче имаше право, трябваше да завърша и да продължа напред, а тогава, точно след провала на брака ми, нямаше да преживея втори провал. И така…
Нат натиска спирачките толкова рязко, че аз се свивам и когато се опомням, първата ми мисъл е за въздушната възглавница. Поглеждам през стъклото, за да видя какво сме блъснали. Спрели сме на банкета, точно в основата на моста.
– Добре ли си? – питам.
Той е разкопчал колана си, за да се наведе към мен и да ме погледне в очите.
– Защо ми разказваш това? Защо сега? Защо тази нощ?
Свивам рамене:
– Може би защото не съм си доспала.
– Обичаш ли ме? – пита той.
– Разбира се. Разбира се. Обичам те, сякаш никога не съм обичала друг.
И наистина е така. Той знае, че съм искрена. Сигурна съм, че знае.
– Мислиш ли, че и аз те обичам?
– Да.
– Обичам те – повтаря той. – Обичам те. Не искам да знам най-лошите неща, които си вършила. Знам, че си направила много грешки, преди да ме срещнеш. Аз също съм правил грешки, преди да те срещна. Но сега сме заедно. И това ни прави по-добри хора, отколкото сме били. Вярвам, че е така. Това е.
Навежда се и ме целува леко, поглежда ме още за секунда, след това проверява в огледалото и отново изкарва колата на пътя.
Когато е на двайсет, човек започва всяка нова връзка на чисто. Още се надяваш да срещнеш Единствения и всеки, с когото си била преди, изглежда като стъпало към целта, без особено значение. На трийсет и седем обаче – на трийсет и седем! – вече не е така. Вече си била на върха, вярвала си в нечия вечна любов, правила си най-страхотния секс, който си си представяла, че можеш да правиш – и незнайно защо пак сте скъсали, за да тръгнеш да търсиш следващия. Достигнала си до този, с когото си сега, след много експерименти. И двамата го знаете. Не можете да се преструвате, че миналото не се е случило. Но това е минало, както Содом и Гомор са лежали в пепел зад жената на Лот, която изобщо не е трябвало да се обръща. На тази възраст всеки влачи след себе си своето наследство, постъпки, хора, време, чиито последствия никога няма да се изличат напълно. Нат е имал Кат, която, знам, все още от време на време му изпраща имейли, за да го тормози. Така ще бъде за мен с Ръсти и спомена за случилото се между нас. Сега го разбирам. Той ще е призрак, който от време на време ще напомня за себе си. Но вече никой не се интересува от него. Това ще си остане моето щуро минало, но вече загърбено, миналото, което някак ме доведе до живота, който наистина, наистина искам да живея с Нат.