– На вниманието на уважаемия съд – започва Мел, използвайки този старомоден поздрав на адвокатите към апелативните съдии.
Въпреки килограмите си Мел упорито носи тесни костюми на фини райета, удобни колкото найлоново черво на кренвирш – направо свят да ти се завие – и една и съща проскубана перука, с която изглежда, сякаш е одрал пудел. Усмихва се, сякаш той, аз и другите двама съдии, с които разглеждаме молбата за обжалване, Марвина Хамлин и Джордж Мейсън, сме най-добри приятели. Никога не съм обичал Мел, истински питон в това гнездо на змии, което нарича себе си адвокатска колегия.
– Първо, ако позволите – продължава Мел, – бих искал да пожелая на главен съдия Сабич честит рожден ден.
Днес ставам на шейсет, което може да бъде само повод за съжаление. Мел сигурно е научил новината от клюкарската колонка на втора страница в днешния „Трибюн“, ежедневен източник на интриги и слухове. Колонката обикновено завършва с честитки за различни известни личности и местни знаменитости и тази сутрин аз съм един от тях: „Ръсти Сабич, председател на Щатския апелативен съд на Трети апелативен окръг и кандидат за Щатския върховен съд, на 60 години.“ При вида на тези думи сякаш получих куршум в главата.
– Надявах се никой да не забележи, господин Туули.
Всички в залата се засмиват. По някаква причина, когато си съдия, и най-тъпата ти шега се посреща като гениално умотворение. Подканвам Туули да продължава.
Работата на апелативния съд, казано накратко, е да се грижи всеки обжалващ да получи справедлив процес във върховния съд. Нашата дейност олицетворява правосъдието в американски стил, разделено по равно между богатите, които обикновено обжалват скъпи граждански дела, и бедните, които най-често се опитват да се отърват от продължителен престой в затвора. Тъй като щатският върховен съд, закъдето съм се запътил, много рядко си дава труда да провери нещо, в девет от десет случая апелативният съд има последната дума.
Казусът днес е ясен: дали прокуратурата е представила достатъчно доказателства, за да обоснове осъдителната присъда на съдебните заседатели срещу Харнасън? Апелативният съд рядко отменя решения на това основание; правилото е, че присъдата на съдебните заседатели остава, освен ако крещящо не се разминава със здравия разум. Този случай обаче е доста ясен. Рикардо Милан, съквартирант и бизнес партньор на Харнасън в една туристическа фирма, умрял на трийсет и девет години от тайнствено прогресираща болест, която съдебният лекар определил като недиагностицирана чревна инфекция или паразитно заболяване. С това проблемът щял да приключи, ако не била упоритостта на Рикардовата майка, която няколко пъти идвала чак от Пуерто Рико. Дала всичките си спестявания, за да наеме частен детектив и токсиколог, които убедили полицията да ексхумира трупа. Изследването на косми показало смъртоносни количества арсеник.
Страхливците използват отрова. Не нож, не пистолет. Няма го Ницшевият момент, когато заставаш лице в лице с жертвата и чувстваш първичната възбуда от това, че налагаш волята си. Това е убийство повече за измамници, отколкото за насилници. Напълно е възможно съдебните заседатели да са осъдили Харнасън единствено заради външния му вид. Изглежда ми смътно познат, но сигурно съм видял снимката му във вестника, защото няма как да не запомниш толкова странен тип. Носи крещящ оранжев костюм. Ноктите на ръката му, с която трескаво си записва нещо в един бележник, са толкова дълги, че са започнали да се завиват като на китайски император. Косата му е изпъстрена с рижи кичури. Всъщност по цялата му глава има твърде много рижи косми. С рунтави вежди и провиснали червеникави мустаци прилича на бобър. Такива чешити винаги са ме озадачавали. Дали търсят внимание, или просто мислят, че всички останали сме твърде скучни?
Ако се абстрахираме от външния му вид, доказателствата, че Харнасън е убил Рикардо, са съмнителни. Според сигнали на съседи Харнасън бил забелязан да размахва кухненски нож на улицата и да се кара на любовника си, че му изневерявал с по-млад мъж. Обвинението изтъкваше също факта, че обвиняемият подал жалба в съда, за да предотврати ексхумацията на покойника, като твърдял, че майката на Рики била побъркана и щяла да го натовари с разходите за второ погребение. Може би единственото сериозно доказателство са намерените от криминалистите микроследи от отрова за мравки с арсенов оксид в бараката зад къщата, която Харнасън получил в наследство от майка си. Продуктът не се произвежда поне от десет години, което дава основание на защитата да твърди, че микроскопичните частици са останали от времето на майката, а истинският извършител вероятно е купил по-ефикасна за целите му форма на арсеновия оксид по Интернет. Въпреки че арсеникът е класическо средство за убийство, в наши дни смъртните случаи от отравяне с него са рядкост, затова не се изследва в рутинните тестове при аутопсия. Ето как съдебният лекар го е пропуснал като вероятна причина за смъртта.