– По кое време ставаше това? – попита Томи, като предпазливо огледа седящите наоколо.
На съседната маса имаше лекари с бели престилки и слушалки в предните джобчета. Шегуваха се, смееха се и не обръщаха внимание на прокурора.
– Два пъти по обяд. Последния път точно след работно време.
– Съдията е използвал обедната почивка, а?
– Така изглежда.
Томи бавно обмисли току-що наученото. Не се изненадваше, че Ръсти води двойствен живот, че едновременно се кандидатира за върховния съд и има любовна афера. Някои хора бяха твърде самонадеяни. Да изневеряваш на жена си беше непонятно за Томи, буквално извън обхвата на желанията му? Защо? Какво можеше да бъде по-ценно от любовта на собствената ти съпруга? В обобщение цялата тази история потвърждаваше мнението му, че Ръсти Сабич е задник.
– Мисля, че съм ходил в този хотел на приеми на адвокатската колегия – отбеляза Томи.
– Да. Там ги правят.
– Залите винаги са пълни, денем и нощем.
– Когато има прием, да. Точно в момента посещаемостта не е много голяма.
– Добре. Но може да има много причини съдията и онази млада жена да посещават хотела. Случайно да си виждал книгата на гостите, Марко? Може ли да се провери дали съдията се е регистрирал?
– Да. Но както казах, жената беше на рецепцията.
– Значи ли това, че той не се е регистрирал?
– Не, не е.
Томи погледна Бранд, който изглеждаше доволен от развоя на нещата, и лакомо захапа сандвича си. Дори на тази възраст Джими вечно беше гладен. Молто имаше да му казва много неща, но не пред Марко. Поговориха за университетския футболен отбор и след малко Канту събра хартийката с малкото остатъци от сандвича му. Преди да тръгне, постави ръце върху дебелите си бедра и отбеляза:
– Знаеш ли, никога не съм харесвал начина, по който Ръсти те злепостави на процеса. Затова не беше проблем да ви разкажа тази историйка.
– Благодарен съм ти – каза Томи, макар че умът му работеше бързо. Досети се, че Канту просто се опитва да замаскира личната си омраза към Сабич.
– Само че хотелът… – продължи Марко. – „Личната тайна на гостите ни преди всичко.“ Голямата работа! Сякаш сме швейцарска банка или кой знае какво. Така че, ако се разчуе, аз не съм ви казал. Ако ви трябва документация, пратете някой детектив и аз ще поискам разрешение от шефа ми, колкото да поиска от своя шеф. Голяма тъпотия, но знаете как става.
– Ясно.
Марко си тръгна.
Томи хвърли остатъците от сандвича си и махна на Бранд да се отправят към колата. Джим беше спрял мерцедеса отсреща на забранено място, където можеше да го наблюдава. Когато се качиха, той взе картончето с надпис „ГРАДСКА ПОЛИЦИЯ ОКРЪГ КИНДЪЛ – СЛУЖЕБНО ПОСЕЩЕНИЕ“ и го пъхна обратно под сенника.
– Нали знаеш, че този тип не вършеше никаква работа като полицай? – попита Томи.
– Пълен боклук, бих казал – съгласи се Бранд. – Само боклук може да се оплаква.
– Освен това има зъб на Ръсти.
– Така излиза. Първия път, когато говорихме, Марко изпусна, че като съдия в наказателния съд Сабич го отстранил от дело заради укриване на факти.
– Добре. Значи Канту Мардата може би вижда повече, отколкото има да се види.
– Може би да, може би не. Но ако е прав, ето ти мотив за „адиос госпожа съдия“.
– Както и да го наречеш, това е било преди година и половина. И не е добър мотив за убийство. Да си чувал за развод?
– При моята тия не минават. Ще ме спука от бой. – Джоди, и тя бивша прокурорка, беше борбена натура. – Може би Ръсти е решил, че един развод ще навреди на кампанията му.
– Можеше да изчака шест седмици.
– Може да не се е сдържал. Може би младата дама е бременна и започва да ѝ личи.
– Прекалено много „може би“, Джими.
Излязоха на „Медисън“, точно срещу главния вход на университетската болница. На ъгъла няколко души чакаха светофара, лекари, пациенти, работници, поне ако се съдеше по външния им вид, и всеки един от тях говореше по мобилен телефон. Къде отиде реалният свят?
– Шефе – прекъсна мислите му Бранд, – това сигурно няма да качи Ръсти на електрическия стол. Но ти ми каза да ти донеса нещо. Ето, това е нещо. Имаме човек, съден за убийство. Сега жена му умира внезапно и той по необяснима причина оставя трупа да изстива цяло денонощие. Освен това се оказва, че е имал малка заигравка. Може да е решил проблема по лесния начин. Не знам. Но трябва да проверим. Това искам да кажа. Работата ни е да проверим.