Томи погледна широкия булевард, засенчен от короните на старите дървета от двете страни. Щеше да му бъде сто пъти по-лесно, ако ставаше дума за друг човек.
– Всъщност как стигна до тази информация? – поинтересува се той. – Кой те насочи към Марко?
– Един от полицаите в Ниъринг играе билярд с Канту всеки вторник вечер.
На Томи това не му хареса.
– Надявам се да са говорили тихо. Не искам половината ченгета в Ниъринг да разпитват всеки срещнат за улики срещу Ръсти Сабич.
Бранд обеща да пипа деликатно. Единственото, което успокояваше Томи засега, бе, че скандалът още не беше изтекъл в медиите. Той попита Бранд какво смята да прави.
– Мисля, че е време да поискаме информацията за банковите преводи и телефонните му разговори – отговори по-младият прокурор. – Да видим дали наистина има тайнствено момиче и дали още се срещат. Можем да наложим деветдесетдневна забрана за разгласяване на информация. Така Ръсти няма да научи, докато не минат изборите.
Според местната версия на Закона за борба с тероризма прокурорите имат право да изискват документация и да налагат деветдесетдневна забрана за разгласяване на информацията за това. Това обаче беше само блед вариант на практиката, съществуваща във ФБР – те можеха да държат нещата в тайна завинаги, въпреки цялата врява, която вдигаха местните адвокати.
Томи изръмжа и цитира Макиавели, италианец, който е разбирал от тези работи:
– Ако стреляш по краля, по-добре да го убиеш.
Бранд обаче поклати голата си глава:
– Да приемем най-лошото, шефе. Да предположим, че няма престъпление. Ръсти ще се вбеси, може от време на време да ни върти гадни номерца, но няма шанс да подаде жалба. Ще бъде във върховния съд, кариерата му – непокътната и няма да иска да раздухва слуховете, че докато жена му още е била жива, той си е имал любовница. Просто ще те мрази малко повече, отколкото те мрази сега.
– Чудесно.
– Трябва да си вършим работата, шефе. Имаме информация.
– Ненадеждна информация.
– Ненадеждна или не, трябва да я проверим. Да не би да искаш някое ченге от Ниъринг да подшушне на пресата, че са имали улики срещу новия върховен съдия, а ти не си направил нищо, защото не си искал големият лош Ръсти отново да те нашляпа? Това също не е много добър вариант.
Бранд беше прав. Трябваше да си свършат работата. Но беше опасно. Иронията бе, че човек си мисли, че сам управлява живота си. Загребваш с веслото, за да насочиш лодката, но течението те понася в бързеите. Ти само се носиш с вълните и се молиш да не попаднеш на скала или водовъртеж.
Томи изчака да се върнат в прокуратурата, преди да даде на Бранд разрешение да действа.
7.
Ръсти, март-април 2007 г.
Четири дни, след като станахме любовници, с Ана отново се срещаме в хотел „Грешам“. В нейния апартамент не става. Съквартирантът ѝ Стайлс може да се прибере неочаквано. Освен това блокът ѝ в Ийст Банк се намира само на две пресечки от щатския върховен съд, където Нат вече работи по няколко часа седмично.
С няколко тайни имейла се разбрахме, че тя ще плати стаята със своята кредитна карта. Най-важното е да не се набиваме на очи. Седя във фоайето, като се преструвам, че чакам някого. Когато служителят на рецепцията се обръща, Ана ме поглежда. Пъхва ръка под сакото си и докосва гърдите си.
След като месеци наред си гледал една жена само с очите на фантазията, една част от теб все още не може да повярва, че това голо тяло в ръцете ти наистина е тя. Всъщност в известен смисъл не е. Талията ѝ се оказва по-тънка, отколкото съм си я представял, а бедрата – малко по-пълни. Все пак вълнението, че съм надскочил фантазиите си, е огромно, усещането е невероятно, сякаш си се промъкнал между решетките в зоологическата градина и лудуваш с дивите животни. „Най-сетне – мисля си, когато я докосвам. – Най-сетне.“
След това, докато тя подпъхва блузата под полата си, отбелязвам:
– Е, наистина се случи.
Усмивката ѝ е блажена, невинна. Когато се радва на нещо, Ана е толкова стеснителна.
– Ти не искаше, нали? Чувствах, че се колебаеш всеки път, когато влезех в стаята. И се отказваше.
– Не исках. Но сега съм тук.
– Аз обмислям всяко нещо само веднъж – казва тя. – И после решавам. Това е дарба. Преди около три месеца разбрах, че искам да спя с теб.
– Ти си като амазонките. Винаги получаваш мъжа, когото искаш.