Невъзможното ми желание да бъда верен на две жени едновременно многократно ме довежда до върховете на абсурда. Например настоявам да връщам на Ана в брой парите, които е плащала за хотелските стаи. Тя ми се изсмива – заплатата ѝ е по-голяма от моята и с повишение от 400 процента над предишното ѝ възнаграждение като стажантка тя се чувства, сякаш гази в пари – но старомодната ми кавалерска чест, ако може да се нарече така, е засегната при мисълта, че мога да спя с жена, двайсет и шест години по-млада от мен, и да я карам на всичкото отгоре да плаща.
Намирането на пари се оказва по-трудно, отколкото очаквах. Барбара е ковчежникът вкъщи и като професионален математик за нея числата са есенцията на живота. Може веднага да ти каже каква е била сметката ни за електричество миналия юни. Макар някои от разходките до банкомата да могат да се оправдаят със загуби на покер от колегите ми, набавянето на неколкостотин допълнителни долара всяка седмица изглежда невъзможно, докато, сякаш по Божието милосърдие, щатските власти не решават да изплатят една дълго отлагана индексация върху възнагражденията на съдиите. Спирам директното превеждане на парите по сметката ми на 17 април и вместо това занасям лично чека в банката, където внасям обичайната си заплата, а надбавката изтеглям в брой. Това са забавени плащания за две години и половина назад или близо четири хиляди долара.
– Добре, че никой не знае – казвам на Ана, докато се излежаваме в леглото един ранен следобед. Виждаме се по два-три пъти седмично на обяд или след работа, когато мога се оправдая, че съм на мероприятие около кампанията. – Защото иначе милиони хора щяха да ни повтарят, че сме луди.
– Защо да съм луда? Заради разликата във възрастта ли?
– Не, това е нормална лудост. Или аномалия. Имам предвид факта, че последната жена, с която имах незаконна връзка, беше убита.
Това привлича вниманието ѝ. Зелените ѝ очи замират, цигарата стърчи неподвижно в пръстите ѝ.
– Трябва ли да се страхувам, че ще ме убиеш?
– Някои хора биха го посочили като закономерност.
Тя не помръдва.
– Не съм го извършил – уверявам я.
Може би не подозира, но това е най-интимното нещо, което ѝ казвам. Две десетилетия съм приел като принцип да не убеждавам в невинността си никого, дори най-близките си приятели. Ако имат подозрения, въпреки че ме познават добре, няма да ги разсея с увещанията си.
– Знаеш ли, знам много за този случай – казва тя. – Затова реших да стана юрист. Четях за процеса всеки ден във вестниците.
– На колко години си била? На десет?
– На тринайсет.
– Тринайсет. – Сърцето ми се свива. Осъзнавам, че никога няма да свикна с колосалната си глупост. – И за това, че си станала адвокатка, ли съм виновен? Сега с основание могат да ме обвиняват, че съм те развратил.
Тя ме удря с възглавницата.
– Е, кой мислиш, че го е направил?
Поклащам глава, без да ѝ отговоря.
– Не знаеш? Или не искаш да чуеш отговора? Аз имам теория. Искаш ли да я чуеш?
– Стига повече на тази тема.
– Въпреки че току-що ми каза, че съм в смъртна опасност?
– Хайде да се обличаме – настоявам, без да крия, че не желая да говорим повече за това.
– Извинявай. Не исках да те ядосам.
– Не обичам да говоря за този случай. Ветераните не обичат да говорят за войната. Те просто се опитват да забравят. При мен е същото. Макар че има някои неща, които не мога да си обясня.
– Какви?
– Защо си тук? Въпреки че знаеш опасното ми минало.
Тя вече е облякла бельото си, но сега сваля сутиена и с жест на стриптийзьорка го хвърля към стената.
– Любовта те кара да правиш глупости – отговаря, като се отпуска в обятията ми.
Вече закъсняваме, но това безгрижно поведение отново възбужда страстта ми и двамата пак започваме. След това тя казва:
– Не мога да повярвам, че си способен на убийство. Просто не мога.
– Благодаря – прошепвам. – Радвам се, че не те е разколебало.
Тя свива рамене:
– Може би точно обратното.
Поглеждам я изненадано.
– Ами, ти все още си легенда – обяснява тя. – Не само за юристите. Защо мислиш, че никой разумен човек не иска да ти бъде конкуренция в изборите за върховния съд?
Върховният съд. Сърцето ми прескача няколко пъти. Междувременно тя се извръща, замисля се за нещо.
– Знаеш ли – заговаря след малко, – понякога човек прави неща, които не разбира съвсем. Просто трябва да ги направи. Разумни или неразумни, няма значение.