– Джон, нека погледнем нещата в очите. Извършил си го, нали?
Той е готов с отговора:
– Вие също, господин съдия. А сте на свобода.
„Не“ – иде ми да кажа, нарушавайки дългогодишните си принципи.
– Бях оправдан. И напълно заслужено.
– Аз също заслужавах да бъда оправдан.
Харнасън изважда кърпичка и издухва носа си. Вече не се опитва да се сдържи, плаче като малко дете. Някои от хората, които минават покрай нас, за да влязат в хотела, се обръщат, но той не се притеснява. Той е такъв какъвто е.
– Но не, защото не си го извършил – уточнявам аз. – Какво изпитваше, Джон? През целия този месец, когато знаеше, че убиваш един човек?
Не знам какво искам да постигна, като го разпитвам така. Предполагам, че истинските въпроси са: Къде е границата? Как можеш да спреш? След като се чукам със стажантката си и изневерявам на жена си, след като съм захвърлил всичко постигнато през живота си на вятъра, къде е мярката?
– Толкова ли е важно да знаете, господин съдия?
– Да.
– Трудно беше. Мразех го. Искаше да ме изостави. Аз бях стар, а той – не. Издържах го финансово и отначало ми беше благодарен. Но после му омръзнах. Прекалено съм стар, за да си намеря друг, друг като него. Разбирате ме, нали?
Отново се чудя дали знае за Ана. Кимам.
– Но отначало не осъзнавах какво правя – продължава Харнасън. – Обмислих го добре. Признавам. Ходих в библиотеката, прочетох някои неща. Има един случай пред апелативния съд. Знаете ли за него? От Пенсилвания. Там се казва, че арсеникът не се изследва в съдебните тестове. – Изсмива се мрачно. – На прокурорите дори не им хрумна, че съм бил адвокат.
– Къде слагаше арсеника? В напитките ли?
– Правех сладкиши.
Харнасън се изкисква за сметка на обвинението. Прокурорите са историци, които се опитват да възстановят миналото с всички трудности, свързани с този процес. Никога не успяват да изяснят цялата истина, защото свидетелите са предубедени или се колебаят, или грешат, или, както е в този случай, следователите не са задали подходящите въпроси, или не са успели да сглобят онова, което вече знаят.
– Всички, които свидетелстваха, че никога не съм готвил, казваха истината – продължава Харнасън. – Когато Рики беше вкъщи, кухнята бе негова. Аз обаче печах сладкиши. А Рики обичаше сладко. Първите няколко пъти си казвах, че го правя само за забавление, да видя дали ще забележи, или да опитам дали мога да извърша онова, за което бях чел. Бях го направил може би четири-пет пъти и още си мислех, че не го правя наистина, че ще спра. Много пъти съм си го повтарял. – Измъчените му очи започнаха да блуждаят. – Само че не спрях. Някъде на седмия-осмия ден осъзнах, че няма да спра. Аз го мразех. Мразех себе си. Щях да го направя. Ами вие, господин съдия. Как се почувствахте, когато убихте онази прокурорка? Престъпление от страст?
– Не съм го направил.
– Разбирам. – Той ме поглежда хладно. Чувства се излъган, изигран. – Вие сте по-добър човек от мен.
– Не бих казал такова нещо, Джон. Може би се владея по-добре. Никой не е добър сам за себе си. Всички се нуждаем от помощ. Аз съм получил повече от теб.
– Кой ви помага сега? – пита той.
Обръща червеното си лице към хотела. Ето ни сега, двама грешници. Чувствам се унижен от собствената си предвидимост.
Твърде много истина изрекох в този разговор, за да излъжа сега. Просто поклащам глава и му обръщам гръб.
8.
Томи, 17 октомври 2008 г.
Рори Гислинг бе дъщеря на полицай Шейн Гислинг – сержант детектив в мъчителния край на кариерата си. Като малка Рори имаше всички ценни качества – умна, красива, енергична. Шейн искаше онова, което бащите искаха за дъщерите си в онези дни – да се научи да си изкарва прехраната и да се омъжи за достатъчно имотен човек, че да не се налага да го прави. Изобщо не си я представяше в полицията, сред мръсотията. Рори завърши счетоводство с пълен отличен, взе държавния си изпит от първия път и получи летящ старт в една от големите счетоводни фирми. Всичко вървеше добре, само дето през цялото време имаше чувството, че излежава присъда. След четири години заряза работата и кандидатства в академията, без да каже на родителите си. Според слуховете баща ѝ си изплакал очите, когато научил новината.