Отначало Томи не разбра.
– Означава, че му трябват кинти, за които половинката му не знае – обясни Рори.
От време на време говореше като баща си, с жаргон и лоша граматика, сякаш съжаляваше, че е получила такова добро образование.
Бранд посочи Молто:
– Казах ти. Мацето си го бива.
– Не, аз ти казах – възрази Томи. – Само не виждам как реши, че пачките са за пичка. Може да си пада по коне.
– Или кокаин – добави Рори. – Така си помислих отначало, защото можех само да гадая. – Хвърли на Томи още един мръсен поглед. Нямаше да му се размине лесно.
– За повечето мангизи, разбира се, не мога да кажа къде са отишли. Но имам доста добро предположение. От време на време ходел в банката, теглел пари и като додавал кеш от джоба си, купувал банкови чекове.
– Добра находка.
– Чист късмет. От банката ми изтърсиха чековете заедно с разпечатките. Нямаше да се сетя да попитам. При тези закони за банковата тайна обикновено доста трябва да се изпотиш, докато получиш каквото ти се полага. Те обаче ми сервираха всичко в пакет за по-малко от двайсет и четири часа. Може би деветдесетдневната забрана ги е стреснала. Съмнявам се, че в Ниъринг са виждали много такива.
Тя показа първия осребрен чек, с дата 14 май 2007 г., за 250 долара. Бенефициентът беше фирма на име ЛИЗППП.
– Какво означава това? – попита Томи.
– „Лаборатория за изследване на заболявания, предавани по полов път“.
– Леле.
– Да, „леле“.
– Къде си е накалял моркова? – измърмори Томи.
– Мога да ти разкажа много теории – отговори Рори.
– Коя от коя по-забавни. За първата вече се досети. Може да си е забравил гумичката. Може с мацето да са искали да го правят на голо и да са отишли и двамата да се тестват. Ако пък е занесъл нещо вкъщи, е трябвало да убеди жена си, че го е прихванал от тоалетната чиния.
– Можем ли да изискваме резултатите? – обърна се Томи към Бранд.
– Само чрез федералните. По Закона за борба с тероризма те имат право да вземат медицинските резултати на всеки без негово знание. Но щатското събрание анулира този текст в местната версия на закона.
Ако научат, федералните веднага щяха да откраднат случая. Главен съдия. Върховен съд. Те винаги търсеха сензация. Томи обаче нямаше нужда от тях. Самият факт, че Ръсти се е изследвал, доказваше, че е имал извънбрачен контакт.
Томи погледна Бранд:
– Може би момичето на Ръсти е професионалистка?
Бранд кимна. Това също беше възможно.
– Може да е наемал елитни компаньонки – предположи той.
Рори обаче не беше съгласна, защото ходенето по проститутки обикновено е навик, а Ръсти бе започнал да внася цялата си заплата, включително надбавките, на 15 юни миналата година.
– Как е обяснил на жена си? – попита Бранд.
– Казал ѝ е, че индексацията най-после е влязла в сила.
Бранд кимна. Томи също.
– Може парите да са му трябвали да издържа някое момиче, но се е наложило да прекъснат – добави полицайката. – Поне временно.
– Защо временно?
– Ето чек номер две.
Чекът с дата 12 септември, само отпреди месец, беше за 800 долара с бенефициент Дана Ман. В графата за основанието за издаване пишеше: „04.09.08, консултация“. Прима Дана, както беше известен още, бе водещ адвокат по бракоразводни дела, работещ за най-богатите от богатите. Славата го беше направила надут мръсник, по-скоро хитър, отколкото умен, чието основно умение бе да проявява съчувствие към мъката на клиентите си, но някои го уважаваха и заради тактичността и професионалните му качества. Ръсти явно беше един от тях.
– Какво е твоето предположение? – попита Томи.
– Имаш предвид за какво е искал да се консултира?
– Не само.
Томи обясни. Прима Дана постоянно имаше обжалвания в апелативния съд. Ако Ръсти беше решил да остане с Барбара и да не стане клиент на адвоката, можеше просто да си плати консултацията и посещението му да остане в тайна. Така нямаше да се наложи да си дава отвод по всички бъдещи дела на Дана, което би било ясен знак, че обмисля развод.
– Едно дело за развод би било голям проблем по време на кампания – вметна Бранд.
– Особено ако има друга жена – добави Томи.
– Можем ли да изискаме архива на Прима Дана? – попита Рори.
Томи и Бранд едновременно поклатиха глави.