– Само счетоводните документи – отговори главният прокурор. – Никога няма да ни каже какво са обсъждали. Това е тайната на клиента. Не че има голямо значение. Колко други дела освен за развод е водил Прима Дана през последните десет години?
Бранд отиде при компютъра на Томи. Той бе от хората, които познават компютрите, сякаш са израснали между микрочипове, и умееше да изважда купища информация с натискането само на няколко клавиша. За същото време Томи едва успяваше да отвори електронната си поща.
– „Основна специалност – семейно право“ – прочете Бранд от уебсайта на Прима Дана.
Ръсти беше подписал още един чек за Прима Дана през юли 2007 г. на подобно основание. Изглежда, че съдията за известно време бе обмислял развод. Първата му консултация беше приблизително по времето, когато бе развратничил с младото си гадже.
– Как си обясняваш всичко това? – обърна се Томи към Рори.
Тя сви рамене:
– Не си нося машината на времето. Може да са много неща, но съм сигурна, че е имал любовница. Другото са само догадки. Всички знаем как става в такива случаи. Тя му казва да отреже половинката си, иначе изворчето ще пресъхне. Той отказва, разделят се, но през септември му идва друг акъл. Тъкмо се престрашава за развод. И изведнъж… – добави Рори с драматичен тон – … благоверната му съпруга много удобно ритва камбанката.
Погледна Томи, после Бранд. Разбира се, че се беше досетила. Разбира се. На това момиче му сечеше умът. Второто посещение на Ръсти при Прима Дана беше по-малко от три седмици преди смъртта на Барбара.
– Нищо – предупреди Томи. – Дори на Фил.
Тя направи бърз жест пред устните си, сякаш ги заключва и хвърля ключето.
Томи се замисли. Можеше да има много други обяснения, но това беше достатъчно добро.
– Знаем ли кое е момичето? – попита той.
Рори замълча за момент, преди да отговори:
– Мислех, че батковците знаят.
– Нямаме идея – отвърна Томи.
Рори също не знаеше. Архивите за обажданията от стационарните телефони на Ръсти толкова назад във времето бяха изтрити, а разпечатката от мобилния показваше, че е звънял по няколко пъти дневно, но главно вкъщи, на сина си или до кварталната аптека.
Рори се усмихна:
– Можем да изискаме разпечатка от служебния му телефон в съда. Но в този случай ограничителната заповед за деветдесетдневно неразгласяване на информация трябва да се подпише от главния съдия. Освен това данните за разговорите отпреди повече от година и половина ще бъдат изтрити, както при другите телефони.
– Електронната поща? – попита Бранд.
– В наши дни всеки Интернет доставчик почиства сървъра си на трийсет дни. Това не означава, че не може да има писма, запазени на твърдия му диск. Сигурно ще е много интересно да надникнем в домашния му компютър. Или в служебния.
– Засега няма да го правим – заяви Томи. – Поне не преди изборите. И докато не съберем повече улики.
Томи благодари на Рори за свършената работа.
– Оставам ли по случая? – попита тя от вратата, имайки предвид дали тя ще е арестуващият полицай, ако се стигне до задържане.
– Оставаш. Не искаме никой друг. Ще ти се обадим.
Бранд и Томи останаха сами. Отвън се чуваха звън на телефони и гласове.
– Тук има нещо, шефе. Този тест за венерически болести – хората с щастливо семейство не си правят такива. Освен това е ясно, че е обмислял развод няколко месеца, преди тя да почине.
– Може Барбара да е имала любовник – замислено измърмори Томи. – Може надбавката към заплатата да му е трябвала, за да плаща на частен детектив и да се е срещал в хотела с него. А частният детектив да е млада жена, което е адски добро прикритие за човек с такава професия. Може би се е изследвал, за да провери дали жена му не му е лепнала някоя зараза. След време решава, че не може да ѝ прости, и затова отива да се консултира с Прима Дана.
Бранд избухна в смях:
– Да знаеш, сбъркал си си мястото. Можеше да бъдеш убийствен адвокат, шефе. Имаш талант.
– Но не и достатъчно самообладание. Виж какво, Джими. Според съдебния лекар Барбара е умряла от естествена смърт.
– Защото лошият съдия е чакал двайсет и четири часа, докато онова, което наистина я е убило, се разгради в стомаха ѝ. – Бранд застана пред бюрото на началника си. – Трябва да излезем на открито, шефе.
Беше подготвил цял списък с нещата, които трябваше да направят. Да изземат компютрите на Ръсти. Да разпитат свидетели, за да установят какви са били отношенията му с Барбара, и да възстановят минута по минута събитията от нощта преди нейната смърт. Да говорят със сина на Сабич.