– О, Боже! Ръсти!
Никой от двамата обаче не спира. Тя стои подпряна с ръце на касата. Цялото отчаяние и лудост на връзката ни като че ли се концентрират в този миг. И когато най-после се отдръпвам, това изглежда най-истинският ни момент.
После, малко разтреперани, се обличаме смутени.
– Не можеш да ми устоиш – прошепва ми тя, преди да изляза.
Вината е командос, който се промъква незабелязано и саботира всичко. След този кратък момент на блаженство аз съм обзет от постоянен страх. Едва не заплаквам една нощ, когато прочитам закодирания ѝ имейл. „Имам гости“ – гласи той, използвайки евфемизма за менструация. Но след това едно съкращение кара сърцето ми да се свива всеки път, когато си помисля за него. ЗППП. Какво ще стане, ако Ана, която е имала доста полови контакти, е прихванала нещо, което сега аз ще разнеса? Непрекъснато си представям лицето на Барбара, когато се прибере вкъщи от гинеколога.
Знам, че страхът ми е безпочвен, но съмненията се забиват като пирони в мозъка ми. Грижите ми са толкова много, че просто не мога да понеса още едно непотвърдено опасение. Затова един ден в службата пускам търсене на термина ЗППП в Интернет и намирам каквото ми трябва. Обаждам се от автомат на автогарата и се обръщам така, че никой да не може да ме подслушва.
Младата жена от другата страна е търпелива, състрадателна. Обяснява ми каква е процедурата и казва, че мога да платя с кредитна карта. Инициалите, които ще се появят на разписката, изглеждат безобидно, но такива подробности никога не убягват от вниманието на Барбара. Тя винаги пита, когато види необясним разход.
Мълчанието ми е красноречиво. Учтивата млада жена добавя:
– А ако предпочитате, можете да платите с банков превод или чек.
Казва ми код, който ще замества името ми в цялата документация на лабораторията.
Купувам чека на следващия ден, когато отивам в банката да внеса заплатата си.
– Да ви запиша ли като платец – пита касиерката.
– Не – смутено побързвам да отговоря.
Оттам директно отивам в кабинета на тринайсетия етаж в един небостъргач в Сентър Сити, където са ми казали да оставя чека. Колебая се пред вратата. Надниквам вътре, после отстъпвам назад и отново поглеждам адреса на листчето в джоба ми. Пак влизам и администраторката, рускиня на средна възраст, ме поглежда надменно и пита със силен акцент:
– Пари ли ми носите?
Схващам смисъла на всичко това. Дори някой да ме е проследил, няма да знае за какво внасям парите. Жената взема чека ми, хвърля го безцеремонно в едно чекмедже и продължава да работи. Каква ли сган от изневеряващи е видяла? Десетки гейове. Майка с две малки деца, която се е чукала със съседа, останал си вкъщи за няколко дни, докато търси работа. И вероятно много мъже като мен, посивели, застаряващи, раздирани от страх заради евтината курва, с която са се забавлявали. Слабостта и лудостта на другите ѝ носят пари.
Самият тест не е нищо особено. Отивам в една лаборатория срещу Университетската болница и казвам номера си. Жената, която ми взема кръв, е сериозна. Все пак всеки пациент е потенциална опасност за нея. Предупреждава ме, че от иглата може да ме заболи.
След четири дни друга чиновничка ми казва, че съм чист. Съобщавам на Ана при следващата ни среща. Колебаех се дали да ѝ кажа, но решавам, че научните доказателства тежат повече от честната дума.
– Не съм се притеснявала – отговаря тя. Поглежда ме изпод гъстите си вежди. – Ами ти?
Седя на леглото. Обяд е и от коридора чувам как момчето, зареждащо минибаровете, чука по вратите и пита дали може да влезе – добро прикритие за частен детектив, мисля си в сегашното ми неспокойно състояние.
– Така ми олекна.
Понеже не мога да обещая, че няма да правя секс с Барбара, осъзнавам, че нямам право да изисквам вярност от Ана. Нямам представа дали излиза с други мъже, но рядко получавам отговори на кратките имейли, които се осмелявам да ѝ пращам през почивните дни. Странно, но не ревнувам. Често си представям момента, когато ще ми каже, че прекратява, че е получила каквото е могла от тази връзка и иска да продължи с нормалния си живот.
– В момента нямам друг освен теб, Ръсти.
„В момента“ – мисля си.
– И винаги правя безопасен секс. Съжалявам, че така се паникьосах, но никога не бих направила аборт.
– Не трябваше да го правя.
– Страхотно беше – прошепва тя и сяда до мен. – Може винаги така да го правим, след като знаем вече. Ще си слагам спирала.
– Ами какво ще стане, ако спиш с някой друг.
– Нали ти казах. Винаги правя безопасен секс. Всъщност…
– Какво?