– Какво ще приказваме с този тип? – попита Томи, докато с Бранд чакаха на портала.
В девет вечерта Бранд го посети вкъщи. Томазо тъкмо беше заспал, а Доминга чистеше в кухнята. Къщата още миришеше на подправки и пелени. Това бяха най-ценните часове от деня на Томи, когато чувстваше ритъма на семейството си, блажения ред сред хаоса на останалата част от живота му. Бранд не би извикал шефа си да дойде с него, ако нямаше нещо наистина неотложно, затова Томи отново облече костюма си, преди да тръгне. Той беше главен прокурор. Където и да отидеше, трябваше да изглежда подобаващо. Оказа се добра идея, защото когато научиха, че е дошъл, директорът и няколко други от ръководството на затвора довтасаха от вкъщи, за да му стиснат ръката и да си побъбрят. Току-що си бяха тръгнали и Томи най-после можеше да чуе каква е причината за това посещение.
– Мел Туули каза, че си струва да се разходиш. Наистина си струва. Открил е нещо, което главният прокурор трябва да чуе лично. В девет вечерта, когато наоколо няма ни един репортер – това е най-подходящият момент.
– Джими, имам жена и дете.
– Аз имам жена и две деца – възрази Бранд.
Усмихна се. Забавляваше го начинът, по който Томи понякога се държеше, сякаш той лично бе измислил семейството. Бранд имаше голямо доверие на Мел Туули, защото Мел работеше в един офис с един от братята му.
– Добре, казвай – измърмори Томи. – Този тип, отровителят… как се казваше? Харнасън?
Началникът на апелативния сектор в прокуратурата Грин Брийсън едва ли не на колене бе помолил Томи да води обвинението. Той си спомняше това, както и че беше спечелил, въпреки особеното мнение на Сабич. Другите подробности за това дело отпреди осемнайсет месеца обаче му се бяха изпарили от главата.
– Да. Година и половина беше в неизвестност.
– Спомням си – каза Томи. – Това е човекът, когото Ръсти Сабич пусна под гаранция.
Н. Дж. Коул призоваваше Ръсти да се откаже от изборите заради това решение, но след смъртта на Барбара от благоприличие се наложи да престане с тази кампания. За Молто това донесе облекчение. Коул раздухваше факта, че обвинението се беше противопоставило на освобождаването на Харнасън, а Томи не искаше службата му да бъде между чука и наковалнята.
– Хванали са Харнасън вчера в Коулвил, градче на около петстотин километра на юг, отвъд щатската граница, население – двайсет хиляди. Това бил новият дом на Харнасън. Направил си адвокатска кантора и практикувал под името Торстън Скоглънд.
– Мръсник – измърмори Молто. Спомни си покойния Торстън, един достоен човек.
– Да, работел като адвокат. Освен това, забележи, припечелвал допълнително като клоун на детски забави. Можеш ли да повярваш? Изкарвал повече пари като клоун, отколкото като юрист, което само по себе си е показателно. Всичко вървяло добре, докато любовта към чашката не го надвила. Хванали го да кара пиян. Резултатът от сравняването на пръстовите му отпечатъци пристигнал от ФБР два часа по-късно. Харнасън явно си е мислил, че още е като в доброто старо време, когато за това нещо отиваха седмици. Тъкмо си стягал багажа да бяга, когато местният шериф дошъл със спецотряда си.
Мел Туули поискал екстрадиране и шерифът на Коулвил лично закарал Харнасън в Тройния град. В района му не залавяли всеки ден осъдени, нарушили гаранцията си. Шерифът щеше да разказва за Харнасън до края на живота си. Още не бяха закарали арестувания в съда и медиите нямаха представа, че е заловен, но сигурно щеше да се разчуе. Новината беше добра за Томи. Когато Коул възобнови кампанията си, прокурорът нямаше само да вдига ръце, когато го попитат защо освободеният от Сабич маниак още е на свобода.
Томи и Бранд минаха през двете автоматично отварящи се решетки, разделът между пленничеството и свободата, и един надзирател на име Съливан ги заведе до стаите за свиждания. Съливан почука на една бяла врата и Туули излезе в тесния коридор. Мел, обикновено изтупан по последна мода, носеше ежедневни дрехи. Явно беше работил нещо в градината си, когато бяха докарали Харнасън. Под добре оформените му нокти и по дънките му имаше следи от пръст. В бързината бе забравил и перуката си. Всъщност без нея Туули изглеждаше по-добре, но Томи реши да му спести мнението си.