Доктор Страк разказа по-подробно за фенелзина, който се използвал за лечение на атипична депресия, често в съчетание с други медикаменти. Действал, като потискал действието на ензима моноаминоксидаза, или МАО, който разграждал различни вещества, влияещи на поведението. Ефектът на фенелзина върху мозъка често водел до подобряване на емоционалното състояние, но ограничаването на ензима в другите части на организма можело да има смъртоносен ефект, особено при поглъщане на храна или лекарства, съдържащи веществото тирамин.
– Има цял поменик от неща, които не трябва да консумирате, ако сте на лечение с фенелзин – продължи Страк. – Червено вино. Сирене. Бира. Кисело мляко. Мариновано месо и риба. Сухи колбаси. Всичко това увеличава токсичността на препарата.
– Откъде е взела лекарството?
– Било е в аптечката ѝ. Ако не го бяха открили при претърсването, в лабораторията никога нямаше да го идентифицират.
Доктор Страк обясни как се извършва масспектрометричното изследване на кръвна проба. Най-напред се получава палитра от разноцветни ивици. Премахват се всички ивици, отговарящи на стотината вещества, изследвани в рутинния токсикологичен тест, защото вече са проверени. Малкото останали цветове могат да се дължат на хиляди различни съединения. Затова специалистите от лабораторията бяха сравнили получената картина с инвентарния списък от аптечката на Барбара и почти веднага бяха установили наличието на фенелзин.
– Възможно ли е да е случайно предозиране? – попита Молто.
– Ако се съди само по кръвните проби, изглежда малко вероятно. Концентрацията е четири пъти над допустимата доза. Ако наистина има предозиране, можем да предположим, че е забравила и е взела второ хапче. Но четворна доза? Малко е вероятно. Пациентите, които вземат това лекарство, обикновено са предупредени за опасните ефекти.
– Значи не е случайно, така ли?
– От пръв поглед бих казала, че не, но съществува така нареченият ефект на „посмъртно натрупване“, при който след смъртта някои антидепресанти се концентрират в сърцето, което увеличава количеството им в сърдечната кръв. Това важи най-вече за трицикличните съединения. В научната литература няма данни дали се случва и при инхибиторите на МАО. Нито аз, нито някой друг знае дали това става с фенелзина. Ако по време на аутопсията знаехме, че ще изследваме за това вещество, щяхме да вземем проба и от бедрената артерия, защото толкова далеч от сърцето няма посмъртно натрупване, но вземането на такива проби не е рутинна практика в този окръг, а сега очевидно няма как да го направим. Затова никой токсиколог не би могъл да каже със сигурност дали високото съдържание на фенелзин в кръвта ѝ означава, че е погълната смъртоносна доза от лекарството, или то просто се е натрупало в сърцето след смъртта.
Бранд никога не би го казал, но Томи осъзна, че ако беше позволил на Джим да води разследването като за убийство от самото начало, сега може би щяха да имат тези отговори. Потънал в мисли, Молто несъзнателно изпусна тежка въздишка. Понякога, когато седеше вечер с Томазо, той размишляваше кои от решенията му през изминалия ден ще му създават главоболия след някоя и друга година. Винаги си лягаше с мисълта: „Човек прави всичко, което е по възможностите му.“ Грешките бяха част от работата, особено когато си на ръководен пост. Можеш само да се надяваш да са по-малки.
Той отново погледна доктор Страк:
– Значи това натрупване може да означава, че не е взела свръхдоза, така ли? Може да е взела едно хапче и тайно да се е почерпила с някоя по-голяма пица.
– Възможно е.
– Ами самоубийство? Това не е ли едно от лекарствата, които утежняват депресията в мания за самоубийство?
– Има такива данни в литературата.
– Няма предсмъртна бележка – намеси се Бранд. – Полицията не е намерила бележка.
Томи вдигна ръка. Не искаше да спорят за това точно сега.
– Значи може да е самоубийство. Може да е убийство. А може да е случайност. Това ли искате да ми кажете? – попита той токсиколожката.
– Ако предположим, че фенелзинът е причинил смъртта. Патологът трябва да каже със сигурност.
Тази доктор Страк изглеждаше нормално, но Томи вече имаше предчувствие за нея. Достатъчно често я бяха измъчвали на кръстосани разпити, за да откаже да се яви в съдебната зала. Беше си мислил, че науката е изследване на неизвестното, но учените като Страк предпочитаха неизвестното да си остане такова. Ето това Томи не можеше да си го обясни.
Седнал до Страк, Бранд беше лесен за разчитане. Притиснал брадичка до гърдите си, той правеше физиономии, сякаш едва се сдържа да не повърне. Докторката го беше предала – бе омекнала пред могъщия главен прокурор. Джим нямаше да я доведе, ако при предишния им разговор не беше изказала по-категорично мнение. Ако разследването случайно влезеше в съдебна зала, трябваше да ѝ инжектират нещо за кураж или да търсят друго вещо лице.