– Ами времето? – попита Бранд. – Ако след смъртта е минало едно денонощие, как ще се отрази това върху вероятността фенелзинът да бъде открит при аутопсията?
Доктор Страк докосна лицето си, докато обмисляше отговора. Носеше венчална халка с диамантче колкото троха, сякаш казваше: „Омъжих се за гаджето си от училище, когато нямахме нищо друго освен една голяма любов.“ С това спечели до известна степен симпатията на Томи.
– Вероятно ще се отрази – отговори тя. – Колкото по-скоро след смъртта се извърши аутопсията, толкова по-лесно е да се изключи посмъртното натрупване. Разбира се, анализът на стомашното съдържание е още по-сложен, защото стомашната киселина продължава да разгражда всичко, което е там. Колкото повече време минава, толкова по-трудно е да откриеш хапчето или какво е яла, включително продукти, съдържащи тирамин. Но и по този въпрос патологът ще ви отговори по-подробно.
Бранд се намеси:
– Добре, но ако някой я е нахранил хубаво със сирене и ѝ е дал две хапчета, а после я е оставил да изстива двайсет и четири часа, това би затруднило доказването на фенелзиново отравяне.
– Теоретично, да.
Томи претегли всички факти в ума си.
– А ние сме пропуснали всичко това в началото, защото…
– Защото инхибиторите на МАО не се изследват в рутинните токсикологични тестове.
– Кои от лекарствата в аптечката на Барбара Сабич, или поне онези с доказана токсичност, не се изследват в рутинния тест? – попита Бранд.
Доктор Страк погледна в папката си, преди да отговори:
– Това е единственото. Приспивателните, успокоителните, антидепресантите… всички се проверяват. Въз основа на медицинския ѝ картон фенелзинът не би направил впечатление. Ако не е имало токсични нива на нищо друго, никой не би се усъмнил.
Молто зададе още няколко въпроса и след минути дребната лекарка си тръгна.
– Шибана малка страхливка – изсумтя Бранд, когато затвори вратата след нея.
– Добре, че разбрахме навреме – успокои го Молто. – Прегледа ли стенограмите от делото „Харнасън“?
Бранд кимна. Туули беше споменал фенелзина и бе разпитал доктор Страк в съда. Мел се беше опитал да докаже, че дори опитен токсиколог не знае всички лекарства, които се изследват в рутинните тестове, пък какво остава за горкия Харнасън. Кръстосаният разпит, включително частта за фенелзина, беше описан в искането за обжалването на Харнасън пред апелативния съд. Значи Ръсти е знаел. Това без проблем щяха да го докажат.
По време на разговора с токсиколожката Томи чувстваше как адреналинът му постепенно се повишава. Сега седеше в голямото си кресло и се опитваше да се успокои, да помисли по-внимателно.
– Това е сериозно, Джими – заговори след известно време, – но който и токсиколог да призовем, няма как да докажем причината за смъртта.
Бранд имаше други аргументи. Любовницата. Посещението при Прима Дана. Разговорът с Харнасън за това как се чувства човек, когато отрови някого. Чакането двайсет и четири часа, докато трупът изстине, за да могат фенелзинът и всичко останало да се разградят.
– Няма как да го осъдим за убийство, Джими. Трябва да докажем недвусмислено, че я умъртвил умишлено.
От самото начало Томи беше предвидил проблем. Ако предположиш, че достатъчно умен и опитен като Ръсти Сабич е извършил такова нещо, трябва да очакваш да се е застраховал срещу всичко. Мисълта, че Сабич може да е убил Барбара и въпреки това да му се размине, тежеше на Томи като камък.
Бранд не се отказваше:
– Нека да изискам документацията от аптеката с деветдесетдневна забрана за разгласяване. Да видим дали Ръсти изобщо е купувал фенелзин.
Томи му махна с ръка да действа.
– Много сме близо – настоя Бранд, като показа палеца и показалеца си, доближени на милиметър един от друг.
Главният прокурор поклати глава и се усмихна тъжно.
13.
Ана, 2 септември 2008 г.
През целия си живот като че ли съм имала талант да правя катастрофални гафове – грешки, които ме връщат с години назад във времето. На два пъти започвах да градя кариера – веднъж в рекламата, после, след като завърших бизнес администрация, в маркетинга – която не ми подхождаше, и винаги съм се влюбвала в неподходящите мъже. На двайсет и две се омъжих за един, който просто не беше достатъчно интересен – останахме заедно точно седемдесет и два дни – но съм правила и много по-тежки грешки, особено в две безумни любовни връзки с женени мъже, въпреки че изходът беше ясен от самото начало като написан на пещерата на древен оракул.