Като всеки друг бях склонна да обвинявам за своите провали родителите си – баща, който ни напусна, когато бях на шест, и оттогава е пращал само по някоя картичка за Коледа, и майка, която, макар да ме обичаше, като че ли винаги е очаквала аз да се грижа за нея, а не обратното. Едва на осем, трябваше да навивам будилника и да я вдигам сутрин за работа. Някак си в мен се затвърди убеждението, че трябва да пробвам всичко, което тя не одобрява.
Пред онова, което съм решила да направя сега обаче, и най-големите авантюри от миналото ми бледнеят. След като прекъсвам разговора с Ръсти, поглеждам телефона в ръката си и се запитвам колко опасна и луда съм всъщност.
Един от преподавателите ми в юридическия факултет обичаше да казва, че повечето проблеми на света започват с недвижима собственост, което в моя случай със сигурност е в сила. Миналия юни реших да си купя апартамент. Хареса ми идеята най-после да имам собствено жилище, но от момента, когато подписах договора, цялата планета сякаш бе обхваната от икономическа паника. След една седмица съквартирантът ми, който се беше съгласил да му прехвърля договора за наем на сегашния ми апартамент, беше съкратен и реши да се премести да живее с любовника си. В службата плъзнаха слухове за спад в приходите и освобождаване на сътрудници и дори на партньори. Вече си представях как към Коледа вече съм безработна, но за сметка на това често посещавам съда, защото несъмнено ще се наложи да се защитавам в дело за просрочване на ипотека, принудително извеждане от жилище и банкрут.
Точно след Четвърти юли изпращам куп имейли и обявявам апартамента си за пренаемане навсякъде, където ми хрумне, включително, с помощта на съпругата на един млад партньор във фирмата, на уебсайта на върховния съд. Жилището е на по-малко от две пресечки от сградата на съда, идеално за някой нов стажант. Същия следобед получавам следния имейл:
ОТ: NatchReally@clearcast.net
ДО: AnnaC402@gmail.com
Изпратено: сряда, 09.07.2008, 12:09
Тема: Отг.: Апартамент
Здравей, Ана,
Видях обявата ти. Радвам се, че си добре. Аз дори и не си представям да имам собствен апартамент. Наистина. Чувствам се на светлинни години от тази възможност.
Както и да е, дали ще мога да погледна набързо твоето местенце през уикенда? Живея с трима приятели в една къща в Киуони, но това ще е до септември, защото тогава и двамата се женят. Още не съм решил какво ще правя, след като изтече стажът ми. Знам, че закъснявам с осем месеца, но още обмислям предложение от една кантора. Ако приема, може би ще мога да си позволя собствено жилище. Не съм търсил специално, но като видях познато име, това ме накара да се замисля. Ако жилището ти ми хареса, това може да ми помогне да реша за работата. Знам, че звучи дебилно, но когато се опитвам да вземам решения като нормален човек, нищо не излиза. Пък дори и да не го взема, мога да разкажа за него на новите стажанти, които още си търсят жилище.
Пиши ми дали ще имаш време.
Имах известни колебания за това, но отчаянието има своя собствена логика, пък и не можах да измисля извинение да му откажа. Дойде около единайсет в неделя по дънки и фланелка, около десетина сантиметра по-висок от баща си, строен и потресаващо красив, с буйна черна коса, дълбоки сини очи и симпатична набола брада. Обиколи апартамента, като все повтаряше колко бил хубав, макар че сигурно щеше да го каже и ако от тавана висяха прилепи. Накрая седнахме да пием кафе на балкончето, където му показах подходящия ъгъл, за да види най-хубавата гледка към Сентър Сити и реката.
– Супер – обяви той. Събу обувките си, вдигна краката си на парапета и размърда босите си пръсти.
Винаги съм харесвала Нат, с когото се познавах от посещенията му при баща му. Той е от онези страхотни мъже, които понякога не смееш да погледнеш от страх да не зинеш от потрес, но е прекалено тромав и плах, за да го нарека готин. Той е наивен по очарователен начин. В живота срещаме твърде много хора, които изглеждат истински искрени за разлика от онези, които само се преструват.
Беше страхотен ден, свеж въздух полъхваше от реката и ние започнахме непринуден разговор, което не е много лесно с Нат. Той говори като запис, пуснат на бавна скорост, сякаш всичко, което казва, най-напред минава през кратка проверка някъде в мозъка му, преди да излезе през устата. Това може да затрудни дори човек като мен, свикнал да води основната част на разговора.