– Да, от теб – отговори той. – Очаквах да се откажеш в последния момент.
Точно попадение. Аз се намръщих:
– Нямаше как, не знам номера ти.
– Хитър ход от моя страна. И така, ако мога да попитам… за какво са тия фасони?
Седнах и се опитах да измисля разумно оправдание:
– Ами, струва ми се малко странно да се виждаме така. След като съм работила за баща ти и така нататък…
Прозвуча абсурдно дори на мен.
– Мислех си, че има друга причина – отбеляза Нат. – Примерно ревнив приятел, който иска да си стоиш само вкъщи.
– Не – засмях се аз. – В момента нямам връзка. Може да се каже, че сега си почивам от мъжете.
– Заради скъсването с предишното ти гадже ли? Какво се случи?
Затаих дъх и след малко поклатих глава:
– Не мога да говоря за това, Нат. Раната е прекалено прясна. Чувствам се неловко. Но трябва да съм наясно със себе си и с това, което искам, преди пак да се обвържа. Не съм оставала сама толкова дълго време от ученическите си години. Но сега се чувствам по-непорочна. Само дето вибраторът започва леко да ми омръзва.
Предполагам, че това беше опит да отклоня евентуалните въпроси за сломеното ми сърце, но още докато изричах тези думи, останах шокирана, че такова нещо може да излезе от моята уста. Добре, че и двамата еднакво си падахме по циничните шеги, и Нат се разкикоти. Смехът като че ли извираше от някакво скрито място дълбоко в душата му.
– Тази почивка от мъже… по препоръка на психиатъра ли е?
Така беше, разбира се, и в крайна сметка отново заприказвахме за различни видове психотерапия. Той бе преминал през много сеанси, но в крайна сметка се беше отказал, защото го хванало страх, че ще се превърне в един от онези хора, които живеят единствено за да разговарят с психоаналитика си. До този момент не бях обсъждала с никого посещенията си при Денис и дори останах малко разочарована, когато Митра ми се обади. Почувствах се ужасно глупаво, защото дори още не бяхме поръчали обяд. Започнах да се извинявам, но все пак станах да си тръгвам.
– Кога се местиш? – попита той.
– В неделя, на 3 август. За първи път в живота си наемам фирма. Толкова често съм ангажирала приятелите си, че сега ме беше срам да ги помоля. Само ще трябва да внимавам за чупливите неща. Досадно е, но ще се справя.
– Мога да ти помогна. Силен съм като вол – каза Нат с престорен акцент. – Евтино ще ти взема.
– Не мога да те моля за това.
– Защо?
Размърдах устни, докато търсех подходящи думи, но той ме прекъсна:
– Добре, нека да си изясним нещата. Оставаме само приятели, съгласна? Ти си почиваш от мъже, пък аз и без това съм прекалено млад за тебе. Ти си падаш по по-възрастни, нали?
– Да, по чичковци. Явно си личи.
– Хубаво. Така няма да ми е кофти, че си ме отрязала. Кажи сега кога да дойда за преместването.
Отказах се да настоявам, че нямам нужда от помощ, особено за новия ми телевизор, който се страхувах да поверя на хамалите. Нещо, което осъзнах при двете срещи с Нат, бе, че съм зажадняла за мъжка компания. Винаги съм имала близки приятели мъже, с които имахме общи интереси – спорт, мръсни вицове, страшни филми. Когато минах трийсетте и почти всичките ми познати вече си имаха половинки, поддържането на обикновено приятелство с представители на другия пол стана изключително трудно. Съпругите ставаха ревниви и осъществяваха строг контрол. В това отношение нямаше как да не приема предложението на Нат. Особено след като научих, че съквартирантът му ще му заеме джипа си.
И така, в събота, 2 август, Нат спря пред нас. Денят беше ужасен за местене, почти 40 градуса. Слънцето напичаше, сякаш искаше да те овъгли, а въздухът сякаш полепваше по кожата. Цяла нощ бях опаковала вещите си. Веднъж започнала, просто работех машинално и след като натрупах всичко в антрето, осъзнах, че съм приготвила прекалено много неща за едно товарене.
До обяд вече бяхме направили един курс до новата ми квартира. Намира се на шестия етаж на една стара сграда край реката, с много старомодни гипсови орнаменти на тавана и много дъбова и евкалиптова дървения, включително рамките на прозорците, които никога не са боядисвани. Продаваше се евтино заради просрочена ипотека и не бях предвидила, че банката е спряла тока. Нямаше климатик и с Нат станахме вир-вода. Тениската му беше мокра от пот, а аз изглеждах още по-лошо със седемдесетдоларовата си фризура, полепнала по лицето.