Решихме Нат да се върне за останалите кашони, а аз да изляза да купя нещо за обяд. Докато се ориентирам в новия квартал, изгубих повече време, отколкото очаквах, и когато се върнах, той вече стоеше пред вратата на апартамента ми – гол до кръста, докато изстискваше фланелката си. Изглеждаше адски секси – строен, с релефни мускули – и аз почувствах гъделичкане в долната част на тялото си. Извърнах се, преди да забележи, че го зяпам.
– Хайде на масата! – обявих, като му показах плика с храната.
– Дано да не лапам пак въздух като последния път.
Сръгах го укорително. Нямаше маса и докато умувах къде можем да седнем, той посочи един от последните кашони, които беше качил. Вътре имаше с години събирани снимки, твърде ценни, за да ги изхвърля, но твърде смущаващи, за да ги излагам на показ.
– Без да искам, се загледах – каза Нат и извади една, на която бях на не повече от пет, заедно с мама и татко.
Снимката беше от Коледа и снегът пред малката ни къща бе натрупан на висока купчина. С филцова шапка и палто, татко изглеждаше доста елегантен. Аз носех плисирана поличка и плетена вълнена шапка, а до нас мама се усмихваше. Въпреки това и тримата изглеждахме недоволни, сякаш всички знаехме, че позираме така само за снимката.
– Това е една от малкото снимки, на които сме заедно – казах на Нат. – Леля ми я беше скрила. След като татко ни напусна, мама събра всички семейни снимки и го изряза от тях. Буквално. С ножицата. Така и не можах да я разбера. Той кръшкаше, но от малкото, което съм подочула през годините, и тя не е оставала по-назад. Така и не разбрах със сигурност. Странна работа.
– Зная как е. Мисля, че баща ми е имал любовница, когато съм бил малък. Свързано е по някакъв начин с процеса срещу него, но нито той, нито мама говорят за това, тъй че нямам представа какво точно е станало.
Никой от двамата като че ли не се сещаше какво друго да каже. Нат пак надникна в кашона и извади друга снимка – от сватбата ми.
– Леле!
Истината, която дълго не съм искала да призная, е, че изглеждах страхотно през онзи ден, затова сърце не ми даваше да изхвърля снимката.
– Тази снимка буквално е единственото хубаво нещо, което е останало от брака ми – споделих. – Сигурно ще кажеш, че за човек като мен, без деца и без много пари, не би трябвало да е толкова важно. Но не, важно е. Когато създаваш семейство, това ти вдъхва такава надежда. А след като всичко отиде по дяволите, дълго време не можеш да се окопитиш.
Той извади следващата снимка и се вцепени.
– Стига, бе! Това Сторм ли е?
На снимката известният рокаджия, облякъл кожено яке с метални капси, е прегърнал мен и най-добрата ми приятелка Дийд Уирклик, тогава четиринайсетгодишни. Бях спечелила награда от една местна радиостанция – два билета за концерт и възможност да се видим със Сторм зад кулисите – и естествено взех Дийд. Когато се запознах с нея във втори клас, имах чувството, че съм срещнала своята сестра близначка. Нейният баща също беше офейкал и двете като че ли се разбирахме без думи.
Тя бе лудетина и измисляше какви ли не пакости. Много често вършехме белите заедно – веднъж се промъкнахме в директорския кабинет и пуснахме вътре един много гръмогласен щурец, който издирваха с дни, докато го хванат – но учителите рядко ме наказваха, защото бях най-добрата ученичка в класа. Започнахме да пием алкохол на единайсет, крадяхме джин и водка от запасите на майка ѝ, а за да не забележи, доливахме вода, докато течността в бутилките добиеше вкус на току-що източена от чешмата.
В гимназията двете станахме бесни метълки, с лакирани в черно нокти и бели сенки под очите, и беше повече от ясно, че ще създаваме само неприятности. Тя си хващаше за гаджета все смотаняци и асоциални типове с рокерски татуировки и вечно лапнали цигара, които винаги се държаха ужасно с нея. Към края на гимназията забременя от един и роди Джеси.
Нат попита дали още се виждам с нея. Отговорих му, че приятелството ни е завършило зле.
– Преместих се при нея след развода, но това беше пълен провал. Трябваше да върша цялата домакинска работа, включително да приготвям обяд на Джеси. Дийд ме мразеше, защото, въпреки че животът ми не беше розов, пак се справях по-добре от нея, а пък на мен ми писна да ѝ давам на заем пари, които никога нямаше да си получа обратно, и да се грижа за Джеси, едно непоносимо капризно и плачливо момиченце. В крайна сметка това остана един черен епизод, за който предпочитам да не говоря.