Нат отново погледна снимката и реши да смени темата. Попита какви са ми впечатленията от Сторм.
– Ако трябва да съм искрена, бях толкова нервна, че ако не беше снимката, изобщо нямаше да си спомням, че се е случило.
– Сторм е голям пич. Гледал съм го три пъти. Само това правехме в колежа – ходехме по концерти и се друсахме. За разлика от сега, когато ходя на работа и се друсам.
Той беше в настроение да говори, но аз го изгледах строго:
– Нат, нали не ходиш във върховния съд с джойнт в джоба си?
Той ме изгледа виновно и измърмори, че преживявал тежък период.
– Нат, ако те хванат, ще те съдят. Баща ти е прекалено влиятелен, за да си затворят очите. Ще ти отнемат лиценза да практикуваш право и няма да те пуснат да припариш до учебно заведение.
Поученията ми го смутиха и разговорът отново замря. Седяхме на пода и се хранехме мълчаливо. В ъгъла до стената, на която се облягахме, се оказа най-студеното място в апартамента. Нат седеше умислен. Беше ми казал, че бившите му гаджета го намирали твърде мрачен и затворен. Едва сега ми стана ясно какво са имали предвид.
– Хей – опитах се да го разсея, – всички правим глупости понякога. Ето виж мен. Аз съм световна шампионка по гафове.
Той ме погледна в очите за секунда.
– Добре, разкажи ми за твоята неуспешна връзка.
– О, Нат. Не мога.
Той задържа погледа си върху мен за секунда, после сви рамене и мълчаливо започна да дъвче сандвича си. Видях колко лесно можеш да загубиш връзка с него, особено когато е в настроение да се самосъжалява.
– Добре, но без въпроси – измърморих след малко. Затворих очи, за да измисля най-безопасния начин да му разкажа. Усетих как се обърна да ме погледне. – След като престанах да работя за баща ти, започнах да се виждам с много по-възрастен от мене мъж. Преуспял, известен, човек, когото познавах и уважавах. Беше страхотно. Но и истинска лудост. Той беше женен и не смяташе да напусне съпругата си.
– Рей, нали? Рей Хорган. Затова ме изгледа така, когато споменах името му в апартамента ти.
Отворих широко очи и го погледнах втренчено. Когато поискам, мога да изглеждам строга.
– Добре, добре – измънка той. – Без въпроси. Както се казва в съда? „Оттеглям въпроса.“ Извинявай.
Разказах му останалото с няколко думи: че е бил страхотен човек и винаги ми е повтарял, че тази връзка е лудост, докато накрая скъсахме. Когато замълчах, от съседния апартамент се чуваше телевизор.
– Сега сигурно ще тръгнеш да търсиш любовните ми писма по кашоните – добавих след малко.
– Хей, нали сама каза, че понякога всички вършим глупости.
После ми разказа надълго и нашироко за любовната си афера с майката на един от най-близките си приятели през последната година в гимназията. Приех го като жест към мен и това ме трогна.
– Ти си добър човек, Нат.
– Старая се – отвърна кратко той.
Седяхме облегнали глави на стената и той разказваше тихо за приключенията си с онази жена. Лицата ни не бяха много далеч едно от друго. Нат ме гледаше в очите и погледът му бе красноречив. Чувствах се страшно самотна, изпълнена с копнеж, и можех да направя нещо изключително, невероятно глупаво, както винаги съм правила. Но човек все някога трябва да се поучи от грешките си. Затова само разроших косата му с ръка и се изправих.
Това очевидно го разочарова. Каза, че скоро трябва да тръгва, и плахо предложи да ме закара до нас. Отказах. По-късно, когато се прибрах, му изпратих писмо с благодарности и обещание да го поканя на купона по случай новата ми квартира.
Не ми отговори цели два дни, а когато видях името му в електронната си поща и прочетох темата на писмото, нещо трепна в гърдите ми и осъзнах, че пак съм загазила.
ОТ: NatchReally@clearcast.net
ДО: AnnaC402@gmail.com
Изпратено: понеделник, 04.08.2008, 17:45
Тема: Моето сърце
Ана…
Извинявай, тия дни нямах компютър, но през цялото време мислих. Много. Опасни мисли.
Напълно те разбирам. Но аз също имам чувства, за които вероятно се досещаш. Трябва да внимавам. Понякога всичко изглежда наред, но нещо изведнъж ме изкарва от равновесие и започвам да потъвам. Мога да затъна много. Но между нас явно се получи някакво привличане, истинско привличане, и започвам да се чудя дали не мога да те убедя да размислиш. Така де, след като с възрастните мъже не се е получило нищо, може би трябва да пробваш с по-млад. Пък и какво толкова? И двамата сме горе-долу в едно и също положение. Както и да е, мисля, че разбираш какво искам да кажа, защото ми се струва, че винаги ме разбираш.