– Може да съм решил, че трябва да спортуваш. Може да ми харесва как се клатушкаш по тротоара като разгонен гълъб. – Бранд изпъчи корема си и направи няколко крачки, имитирайки шефа си.
Джими изглеждаше прекалено весел. Това не предвещаваше нищо добро. Томи му даде знак да влязат, но трябваше да изчакат Рори Гислинг, която се появи след малко, опакована с дебело палто и шарен шал. Носеше хартиен плик под мишница.
Влязоха в съда и се качиха да потърсят място, където да поговорят. Съдебната зала на съдия Уолак беше отворена и тримата се скупчиха в края на една тапицирана с плюш скамейка, Рори – между двамата прокурори.
– Покажи му – каза ѝ Бранд.
Тя извади няколко листа и подаде един от тях на главния прокурор. Бяха разписки за купуване на фенелзин на 25 септември миналата година, подписани от Ръсти Сабич. Бранд се хилеше като дете на Коледа.
– Може ли? – попита Томи и взе останалите листове от Рори.
– Той изпълнява всички рецепти – отбеляза, след като ги разгледа. – Така изглежда.
– Осемдесет-деветдесет процента – съгласи се Рори.
– Е, и какво от това?
– Ами, взел е фенелзина – възкликна Бранд.
– Е, и?
– Покажи му разписките от деня преди смъртта на жена му – обърна се младият прокурор към Рори.
Тя издърпа няколко листа от ръката на Томи. Ръсти беше подписал разписката за получаване на нова доза от приспивателните на Барбара на 28 септември.
– Не търсим ли свръхдоза фенелзин? – попита Молто.
– Погледни касовата бележка от супермаркета – настоя Бранд. – Тук, на последната страница. Обърни внимание какви неща е купил.
Имаше само съкращения, но Томи бързо ги разкодира: бутилка червено вино „Риоха“, маринована херинга, генуезки салам, отлежал кашкавал и кофичка пълномаслено кисело мляко. След още няколко секунди всичко му се изясни.
– Това са нещата, които реагират с лекарството, нали? Дето съдържат онова, как му беше името?
– Тирамин. Има го във всичките. – Бранд поклати глава. – Купил е от всички забранени храни. С това количество можеш да направиш и нормална доза фенелзин смъртоносна. А пък с четворна доза – сто процента. Хубава прощална вечеря е организирал господин съдията.
Томи отново погледна касовата бележка. Часът на покупката беше 17:32.
– Направили са си коктейл.
– Какво? – изненада се Бранд. – Откъде разбра?
– Отишъл е в магазина преди вечеря. Купил е бутилка вино и ордьоври. Правили са си коктейл, Джим.
– Ами киселото мляко?
– За сос.
– Какво?
– За по-здравословно сметановият сос може да се направи с кисело мляко – обясни Томи. – А като заговорихме за сметана, имайки предвид здравословните проблеми на баща ти, би трябвало да знаеш тези неща. Чувал ли си някога за холестерол?
Томи изрече думата буква по буква и Бранд пренебрежително махна с ръка. Рори добави няколко мъдри думи за своя баща, на когото току-що бяха поставили байпас. Бранд се престори, че не е чул, и продължи по случая:
– В ръцете ни е, нали? Доказателствата са тук.
Томи почувства изпитателните погледи на заместника си и детективката върху себе си. Бранд отдавна бе убеден, но това не е важно. Решението зависеше само от Томи. Рисковете бяха за него, той трябваше да бъде доволен от уликите. А още не беше. Списъкът с покупките на Ръсти изглеждаше достатъчно доказателство за вина, но тук трябваше нещо повече от улики, които всеки адвокат на защитата би нарекъл случайни.
– Приближаваме се – тихо отговори Томи.
– Шефе! – възнегодува Бранд.
Започна да изрежда всички доказателства и Томи му даде знак да говори по-тихо. Последното, което им трябваше сега, бе някой репортер да го чуе.
– Джими, вие двамата открихте удивителни неща. Но това са косвени доказателства. Няма нужда да ти казвам какви аргументи ще извади Санди Стърн – а съм деветдесет процента сигурен, че Ръсти ще наеме него – за да отхвърли обвиненията: „Кой не е ходил да пазарува в кварталния магазин, кой не е изпълнявал рецепта в аптеката, дами и господа?“ – Томи имитира акцента на адвоката по-успешно, отколкото беше очаквал. – Виждали сме как Стърн убеждава заседателите, че бялото е черно. Пък и още не сме разрешили основния проблем. На кръстосания разпит собствената ни експертка ще признае, че има още петнайсетина възможни причини за смъртта освен убийство. Слаби са. Доказателствата ни са слаби. Трябва ни нещо повече.
– Къде, по дяволите, да намеря нещо повече? – възмути се Бранд. Точно това бе основният въпрос, разбира се. – Какво ще кажеш за ДНК? – попита след малко.
В последно време Томи доста мислеше за това, един-два пъти се беше събуждал посред нощ, но си даваше сметка, че ДНК не е отговор. Не искаше да влиза в подробности пред Рори, затова отговори, както повтаряше от няколко седмици: