В този щат, както в повечето други, имаше закон за създаване на ДНК архив. Биологичните проби, събрани в разследвания, където имаше подозрения за сексуално насилие, се изследваха и картотекираха. Ръсти беше съден за убийство, не за изнасилване, но според теорията на прокуратурата имаше вероятност Каролин да е била насилена. На това основание щатската полиция можеше без съдебна заповед или друго официално разрешение да вземе пробите от кръв и сперма от първия процес срещу Ръсти и да ги изследва още утре. Разбира се, ченгетата бяха твърде заети да тестват уликите, събрани от сегашни престъпления, за да се занимават с разследвания, замразени преди две десетилетия. Законът обаче не предвиждаше давност, затова Ръсти нямаше законови основания да очаква правото му на лична тайна да бъде спазено по отношение на старите проби. Ако резултатите се окажеха уличаващи, можеше да протестира пред съда, но нищо нямаше да постигне с това. За да избягнат подозренията, Бранд щеше да накара хората от лабораторията да изпратят на щатската полиция всички проби отпреди 1988 година с обяснението, че искат да изследват най-напред най-старите, докато не са се разпаднали съвсем. Идеята страшно се хареса на Бранд.
– Можем да го направим още сега – заяви той. – Утре. Ще имаме резултатите до няколко дни. – Замисли се за момент. – Страхотно! И ако докажем, че е виновен, можем да изземем всичките му файлове, нали? Заповед за конфискуване на компютъра му. Разпити. Нали? До края на седмицата ще можем да пристъпим към действие. Ръцете ни ще са развързани, нали? Нищо не могат да ни кажат. Страхотно. Страхотно!
Бранд прегърна с едната си ръка Молто, докато караше, и го разтърси.
– Не се радвай толкова, Джими – тихо каза Томи. – Има и лоша новина.
Заместникът му се отдръпна. Няколко нощи подред Томи бе размишлявал върху този проблем.
– Джими, имам една лоша и една още по-лоша новина. Ако пробите не съвпаднат, всичко се проваля. Проваля се. Случаят отива на кино.
Бранд погледна шефа си, без да издава какво мисли, но като че ли вече разбираше.
– Уликите са прекалено слаби, Джими. Особено при това минало. Преди да хукнем към лабораторията, искам да знаеш, че играем на всичко или нищо.
– Мамка му – изръмжа Бранд и отново започна да изброява всички улики.
Томи го прекъсна:
– Джими, ти беше прав през цялото време. Той е престъпник. Но ако на практика докажем, че е невинен за първото убийство, няма да можем да го обвиним сега. Ще ни обявят за отмъстителни нищожества, опитващи се да оспорят една истина, която не им харесва. Всички в съдебната зала и извън нея ще тръбят за моята фикс идея. Уликите ни са нищожни и ако сами извадим факта, че е бил несправедливо обвинен от същия прокурор, в комбинация с кандидатурата му за върховния съд и това, че целият свят освен самия Бог ще свидетелстват в негова полза, той ще стане недосегаем. Затова трябва още сега да разберем какво показват пробите от ДНК. Защото ако го оправдават за първото убийство, това ще провали всичките ни усилия.
Бранд се втренчи напред. С навлизането в Сентър Сити движението се беше засилило. Днес окръг Киндъл беше като на карнавал. Служителите от околните офиси бяха излезли да обядват с всякакви костюми. По тротоара със сандвичи в ръце вървяха петима мъже, всеки облечен като различен член на групата „Вилидж Пийпъл“.
– Как ще представи резултатите от ДНК като доказателство? – попита Бранд. – Дори тестът да докаже, че преди двайсет години е бил невинен, какво от това? Добре, сбъркали сме. Мотивите на прокуратурата не са важни за делото.
– Да, но мотивите на обвиняемия са. Да не би да предпочиташ да водим процес само с косвени доказателства? Мислиш, че ще пропусне да изтъкне, че веднъж вече сме го обвинили несправедливо за убийство? Това не доказва ли, че при тези обстоятелства сега по-трудно би се решил на такова нещо?