– По дяволите, с този откачен не можеш да си сигурен. Може би го улеснява. Този човек много добре познава съдебната система. Може би си мисли, че ще ни е страх да го разследваме точно заради първото дело. Може би си мисли, че анализът на ДНК ще го оневини този път.
– И с право – измърмори Томи.
На един светофар двамата се погледнаха в очите, докато Бранд не сведе своите към часовника си. Изруга, защото закъсняваше. Молто се изкуши да му предложи да паркира мерцедеса вместо него, но точно сега на Джим не му беше до шеги.
– Ще докажем вината му за първото убийство – заяви. – Залагам петдесетачка, че ще го докажем.
– Това е по-лошата новина – отбеляза Томи. – Най-доброто, което може да ни се случи, е да си намерим оправдание да не се занимаваме повече с този случай. Лошото е, ако се окаже, че Ръсти е виновен за убийството преди двайсет години. Защото, ако е така, това ще ни задължи да го съдим. Не можем да позволим да влезе във върховния съд, ако знаем, че е двоен убиец. Просто не можем.
– Това казвам и аз. Но тогава всички ще ни разберат. Ще се убедят, че не гоним духове.
– Да, но ще загубим. Това е най-най-лошата новина. Ще възбудим дело, което ще е обречено от самото начало. Защото данните от ДНК няма да бъдат допуснати в съдебна зала. Няма как да стане. Това е еднопосочна улица. Той вече е оправдан. Не можем да използваме стари доказателства срещу него. Нямаме основание, освен ако не възобновим първия процес, а това никой съдия няма да разреши. Пък и около пробата вече ще има толкова неясноти, че осем от десет съдии така или иначе няма да я допуснат. Ако ДНК тестът е в полза на защитата, влиза като доказателство. Ако е в полза на обвинението, не минава. Затова дори с ДНК оставаме със същите слаби доказателства. Трябва само да стискаме палци и да се молим да не ни обвинят в правонарушение, защото се опитваме да докажем убийство с недостатъчно улики.
– Не – заяви Бранд, като разтърси силно глава. – Няма да стане. Ти просто си се обезкуражил, шефе. Това е нормално.
– Не, Джими. Ти вече го каза. Този човек е умен. Много умен. Най-лошото е, че ако наистина я е убил, всичко е много добре премислено. Измислил е как да го направи и пак да излезе чист. И ще успее.
Бяха стигнали пред съда. Бранд най-сетне погледна Томи в очите и измърмори:
– Да, това наистина е лошо.
21.
Нат, 28 септември 2008 г.
Човек не може да смята, че има връзка, докато не започне да забелязва странностите на партньора си – примерно моите дълги мълчания, след като съм се виждал с родителите си, или нейните избухвания, ако дори само спомена името на Рей Хорган, дъртакът, с когото е имала любовна връзка. Понякога доста време трябва да мине, докато опознаеш потайностите на лудостта, стаена във всеки човек. Аз излизах с Кат близо година и понякога се опасявах, че е прекалено нормална за мен, докато една сутрин не започна да се оплаква от коляното си. Когато я попитах как е пострадала, тя отговори съвсем сериозно:
– От удар с боздуган, когато бях кръстоносец в един от предишните ми животи.
В такъв момент става много важно как твоите странности ще се комбинират с нейните. Ще успеете ли въпреки тях да се приемате сериозно един друг и да живеете в хармония?
Животът ми с Ана е истински рай, но едно нещо винаги я изкарва от нерви – моите родители. Мисля си, че начинът, по който мама има навик да се натрапва, изнервя Ана също както мен, а и явно се опасява от отношението на баща ми, убедена е, че никога няма да я приеме като нещо повече от негова подчинена. Чудя се дали това не е отчасти и заради авантюрата ѝ с Рей. Може би подозира, че татко знае, и се срамува, защото е сигурна, че е очаквал от нея да бъде по-разумна от Хорган, към когото, изглежда, вече не храни никаква симпатия.
Затова Ана почти изпадна в истерия, когато настоях да кажа за нас на мама, която не спираше да ме разпитва къде ще отида да живея в края на месеца. Сериозно се уплаших, че ще се наложи полицията да ме спасява, след като ѝ съобщя, че сме поканени на вечеря. Накрая мама, която може да бъде много убедителна, поиска да говори с Ана и я принуди да се съгласи, както принуждава мен; но дори след като прие поканата, моята любима изглеждаше невероятно напрегната.
Прибрах се от училището миналия четвъртък вечерта, само няколко дни преди срещата с родителите ми, и я заварих вкъщи да плаче в тъмното с пакет цигари до нея и поне осем фаса в пепелника. В цялата сграда пушенето е забранено.
– Какво има? – попитах, но тя не отговори.
Седеше като вцепенена пред масата в кухнята. Когато седнах на стола до нея, тя посегна с две ръце към моите.