– Не съм се престаравала – казва тя за вечерята, – точно както обещах. Пържоли. Царевица. Салата. Сладкишите на Ана. Може би с малко сладолед.
Усмихва се дяволито, като маниачка на тема холестерол, която си е наумила една вечер да бъде непослушна.
С Ана се заемаме със салатата. Отлична готвачка, Ана тъкмо прави заливката със зехтин и лимонов сок, когато татко влиза с няколко найлонови плика с оранжевата емблема на „Мегадръгс“. Стоварва ги на кухненския плот, подава ръка на Ана, после бързо ме прегръща.
– Никога не съм си представял, че ще стане така – заявява, като ни поглежда изпитателно. – Твърде логично изглежда.
Всички се засмиваме, после мама показва на татко какво е опекла Ана. Той отчупва парченце глазура от нейния кекс. Двете викват в един глас.
– Хей, това е за мен – негодува майка ми.
– Твоето име е най-дългото – изтъква татко.
Той накуцва, докато се движи из кухнята. Питам го как е гърбът му.
– В момента зле – отговаря той. – Цял следобед съм копал дупка за новия рододендрон на майка ти.
– Ето – намесва се тя. – Вземи едно хапче и стига си се оплаквал. Малко тренировка ще ти е от полза. Извън кампанията и няколкото сета с Джордж Мейсън, от седмици не си спортувал.
Баща ми играе два пъти седмично хандбол със съдия Мейсън и сега изглежда малко по-отпуснат от обикновено. Поставя хапчетата, които майка ми му подава, на плота, после влиза за малко в салона и се връща с чаша вино за нея.
– Нали не си забравил ордьоврите? – пита тя, докато той си взема бира от хладилника.
– Може да съм стар, но не чак толкова – отговаря той, тъпа шега, която слушам още от дете.
Купил е отлежал кашкавал и генуезки салам, любимите ни деликатеси, макар че мама не може да яде много от тях. Тя обожава маринованата херинга, която е взел, но ще хапне само една-две рибки, защото солта е вредна за кръвното ѝ. Затова татко е донесъл и кисело мляко и го смесва с малко лучена супа, за да направи сос, докато ние с Ана вадим от хладилника морковите, целината и разни други продукти.
Докато приготвяме яденето, мама разпитва Ана за работата, сетне, ей така, между другото, за семейството ѝ.
– Единствено дете съм – отговаря тя.
– Също като Нат. Това може би е важна обща черта.
Ана реже лук за салатата и очите ѝ се насълзяват. Тя се шегува по този повод:
– Не съм имала лошо детство.
Тримата се разсмиваме гръмогласно. Сега, след като чаканият ден най-после дойде, тя се справя блестящо. Разбирам я. Всяка пролет в продължение на безброй години съм си мислел, че никога няма да си спомня как се удря бейзболна топка, и всеки път се удивлявах, когато усетех сблъсъка и чуех звъна на бухалката.
Ана избягва по-нататъшните въпроси, като пита татко как върви кампанията. Докато реже салам, той отбелязва:
– Доста се разстроих, когато чух за Харнасън.
Мама се обръща от плота и поглежда татко:
– Това не трябваше да се допуска. Никога.
Хвърлям предупредителен поглед на Ана. Трябваше да ѝ кажа по-рано да не засяга тази тема.
– Това скоро ще свърши, Барбара – казва татко.
– Не достатъчно скоро. Заради тази глупост баща ти от месеци не може да спи спокойно, Нат.
Тази роля ѝ харесва – да поучава татко. Той се извръща, не рискува да спори повече. Мислех си, че безсънните нощи на татко са минало. От дете помня такива периоди, когато ставаше посред нощ и крачеше из къщата. Понякога го чувах и дори се чувствах по-спокоен, когато знаех, че е буден, че гони нощните призраци и демони, от които се страхувах. Като слушам сега, като ги наблюдавам, чувствам, че напрежението в къщата е променено по някакъв едва доловим начин. Кампанията като че ли е изкарала на бял свят тихия конфликт между родителите ми.
Свикнал с критиките на майка ми, татко ѝ подава подноса с ордьоврите, които с него и Ана вече почти сме унищожили. После изважда пържолите от хладилника и започва да ги ръси с подправки. Казва, че има нужда от още чесън на прах, и слиза в мазето да донесе.
– Момчетата готвят. Какво ще кажеш? – пита баща ми, когато е готов да сложи яденето на огъня.
– Мамо, може ли Ана да разгледа горе, докато сме навън? Исках да ѝ покажа стаята си.
– Както искаш, Ана. Заповядай. Нат не ми позволява да изхвърля нищо. Не искаш ли случайно няколко бейзболни купи за новия си апартамент?