За момента фактът, че този резултат ще предопредели по-нататъшните му действия към лошото или към по-лошото, нямаше голямо значение. Не го интересуваше и неочакваната идея, хрумнала на Бранд, отново да се кандидатира за главен прокурор на изборите следващата година след осъждането на Ръсти. Истината беше, че ако наистина отстраняха Сабич и се освободеше съдийско място, Томи вероятно щеше да предаде щафетата на Бранд. Но винаги, когато Джими заговореше за това, главният прокурор го караше да замълчи. В политиката нямаше място за емоции. Онова, което Томи Молто наистина желаеше, бе същото, което с десетилетия се опитваше да отстоява като прокурор. Справедливост. Истината дали нещо е добро или е лошо.
Затова, ако преди двайсет години бяха обвинили невинен човек, той пръв щеше да се извини на Ръсти. А ако беше другото, ако Ръсти бе убил Каролин, тогава… тогава какво? Отговорът го осени мигновено. Това щеше да бъде като брака му. Като срещата му с Доминга. Като раждането на Томазо. Единственото петно в кариерата му щеше да се изчисти. Но най-важното – Томи щеше да знае. Чувството за вина, която още го измъчваше от онова време, че толкова глупаво се бе разприказвал пред Нико, щеше да изчезне. Щеше да получи потвърждение за правотата си в собствените си очи. На петдесет и девет щеше да се почувства прероден. Само Бог можеше да го преобрази толкова радикално. Томи го знаеше. Затова отдели няколко минути за благодарствена молитва.
След малко Бранд почука на вратата на външния кабинет и бързо влезе. Носеше куфарчето си и тъкмо събличаше палтото си. Изненада се, когато видя Томи в кабинета на помощниците си. Господарят – в помещението на прислугата. Погледна го за няколко секунди. После се усмихна. Отбеляза, че Томи като че ли винаги умее да предвиди какво ще каже някой.
– Той е – обяви Бранд.
Втора част
23.
Нат, 22 юни 2009 г.
– Представете се и кажете буква по буква фамилното си име.
Седнал зад ореховата маса на защитата, Санди Стърн прочиства гърлото си. От известно време има навик да го прави, преди и след като каже нещо. Тихото хриптене звучи обезпокоително.
– Розат К. Сабич. С-А-Б-И-Ч.
– Известен ли сте с друго име?
– Ръсти.
На свидетелската скамейка баща ми, с елегантен син костюм, стои изпънат като струна и абсолютно спокоен. На негово място щях да се побъркам, но през последните месеци татко изглежда вглъбен в себе си като мистичен философ. Сякаш вече не вярва във връзката между причина и следствие. Нещата просто се случват. Точка.
– Можем ли да ви наричаме Ръсти? – пита Стърн, като вдига галантно ръка.
След като баща ми се съгласява, той го помолва да разкаже на съдебните заседатели за работата си.
– През ноември миналата година бях избран в щатския върховен съд, но още не съм встъпил официално в длъжност.
– Бихте ли ни казали защо?
– Защото ми бяха предявени тези обвинения и реших, че е най-коректно да изчакам изхода от делото. Междувременно все още съм главен съдия в Щатския апелативен съд за Трети апелативен район на окръг Киндъл, макар че в момента съм в неплатен отпуск.
Стърн обяснява, че както апелативният, така и върховният съд са, както ги наричат юристите, апелативни инстанции, тоест занимават се главно с обжалвания.
– Разкажете ни, ако обичате, какво означава да си съдия на апелативна инстанция.
Татко описва служебните си задължения. Започва да обяснява, че при обжалване на криминални дела съдиите по принцип нямат право да отменят решението на съдебните заседатели. В другия край на залата Томи Молто се изправя и прави възражение.
Съдия Бейзъл И се замисля дълбоко, като бавно поклаща посивялата си глава. Съдия И идва от Уеър във вътрешността на щата и е назначен служебно от щатския върховен съд да председателства това дело, след като всички съдии от окръжния съд на Киндъл, чиито решения баща ми рутинно е проверявал в продължение на повече от десетилетие, си подадоха отвод. Той е тайвански емигрант и единайсетгодишен се е заселил в Уеър, градче с не повече от десет хиляди жители, когато родителите му купили местния китайски ресторант. Съдия И владее перфектно писмения английски, но все още говори със силен напевен акцент и от време на време пропуска свързващите елементи на езика – член, предлози, глаголът „съм“. Редовният му стенограф не е дошъл от другия край на щата и дразнещите прекъсвания от страна на Джени Тилдън, която постоянно го кара да повтаря по-ясно какво е казал преди малко, още повече го затормозяват.