– След трийсет и пет години брак – измърмори Томи. – Боже Господи! Какви ли не странни неща правят хората. А този определено е странен чешит.
– Така се говори – съгласи се Бранд.
Джим не познаваше Сабич. За него главният съдия беше недосегаема личност. Бранд не си спомняше времето, когато Ръсти крачеше от коридорите на прокуратурата намръщен, сякаш се сърдеше на всички, но най-вече на себе си. Бранд беше на четирийсет и две. На четирийсет и две вече си възрастен човек. Достатъчно възрастен, за да се кандидатираш за президент или главен прокурор. Но това бе друго поколение. Онова, което за Томи бе животът, за заместника му беше история.
– Ченгето е надушило нещо – отбеляза Бранд.
– Ченгетата винаги са подозрителни. Според тях дори в най-добрия човек се крие престъпник.
– Какво е станало според него? – попита Молто. – Има ли следи от насилие?
– Ще изчакат аутопсията, но няма следи от кръв или нещо такова. Няма синини.
– Е, и какво?
– Ами, не знам, шефе. Но двайсет и четири часа… Можеш да прикриеш доста неща за това време. Някое вещество в кръвта може да се разгради.
– Кое например?
– По дяволите, Том, това са само предположения. Но ченгетата смятат, че трябва да направим нещо. Затова идвам да те питам.
Всеки път, когато се сетеше за процеса срещу Сабич преди двайсет и две години, в Томи се надигаше буря от емоции. Заместник главният прокурор Каролин Полхимъс, приятелка на Томи и една от онези жени, които събуждаха в него страстен копнеж, бе намерена удушена в апартамента си. В разгара на изборната борба за главен прокурор между титуляря Рей Хорган и дългогодишния приятел на Томи Нико дела Гуардия разследването на убийството беше напрегнато от самото начало. Рей натовари със случая Ръсти, главния си заместник, който на никого не беше споменал, че е имал с Каролин тайна връзка, която е приключила злополучно преди няколко месеца. Ръсти протакаше разследването и удобно пропусна да събере множество доказателства – разпечатки за телефонни разговори, анализи на пръстови отпечатъци – които сочеха право към него.
Вината на Сабич изглеждаше толкова очевидна, че повдигнаха обвинения срещу него веднага след избирането на Нико. В съдебната зала обаче усилията им се провалиха. Изчезнаха улики, а полицейският патолог, който бе открил кръв от групата на Ръсти в пробите от сперма, събрани от Каролин, беше забравил, че фалопиевите ѝ тръби са били вързани, и не можа да обясни защо освен това е използвала и обикновен спермициден препарат. Стърн разчовърка всяка дупка във фасадата на обвинението и обвини за всеки пропуск – липсващите доказателства, възможното замърсяване на пробите – Томи, че искал да натопи Сабич. Тази тактика проработи. Ръсти се измъкна, Нико бе отзован от избирателите, а Сабич стана главен прокурор.
През следващите години Томи се опитваше да прецени обективно дали може Ръсти да е бил невинен. Теоретично, да. Това бе и официалното му становище. „Нищо не се знае“ – това повтаряше всеки път, когато обсъждаше случая с някого. Съдията беше освободен. Точка. Томи не знаеше как е възникнала вселената, какво се е случило с Джими Хофа или защо „Траперите“ губеха година след година. Нямаше представа и кой е убил Каролин Полхимъс.
Сърцето му обаче не се вслушваше в гласа на логиката. Сякаш на него като с въглен в праисторическа пещера бе написано: „Сабич го направи.“ След една година разследване най-накрая се доказа, че Томи не е извършил нещата, в които го бяха обвинили в съдебната зала. Не че не беше допуснал и грешки. Бе издал поверителна информация на Нико по време на кампанията, но има ли безгрешен прокурор? Томи обаче не беше укрил доказателства, не беше подтикнал никого към лъжесвидетелстване. Той бе невинен и понеже знаеше, че е невинен, логиката подсказваше, че Сабич е виновен. Томи обаче пазеше истината само за себе си, не я споделяше дори с Доминга, която почти никога не го разпитваше за работата му.
– Не мога да се замесвам в случая – каза Молто на Бранд. – Имаме минало.
Бранд сви рамене. Беше едър мъж, бивш играч в отбора по американски футбол в университета. Това – преди двайсет години. Имаше голяма глава с малко останала коса. Сега бавно я поклати.