Съдия И отсъжда в полза на баща ми, който, точно както се е опасявал Молто, ясно дава на съдебните заседатели да разберат, че окончателното решение за вината или невинността му е само тяхно.
– Много добре – казва Стърн.
Закашля се и се хваща за масата, за да се изправи. Санди има специално разрешение от съдия И да разпитва свидетелите седнал, ако желае. Един от феномените, които медицината не е в състояние да обясни, е, че белодробният рак, от който е болен, причинява артрит в едното коляно, и това го кара да куца. До него Марта, неговата дъщеря и партньорка в кантората, подхваща лакътя му, за да му помогне. Още от дете съм слушал за харизмата на Санди Стърн в съдебната зала. Както много неща в живота, това е нещо, което не се поддава на обяснение. Стърн е нисък – няма метър и седемдесет – и честно казано, доста трътлест. Можеш да минеш сто пъти покрай него на улицата и няма да го забележиш. В съдебната зала обаче той сякаш засиява. Дори и съсипан от рака, избира с педантична точност всяка своя дума, а движенията му сякаш те хипнотизират.
– Сега, Ръсти, бихте ли ни разказали повече за миналото си.
Под напътствията на Стърн баща ми разказва биографията си. Син на емигранти. Стипендиант в колежа. Следване в юридическия факултет, докато работил на две места.
– А след като завършихте право? – пита Стърн.
– Станах прокурор в окръг Киндъл.
– В службата, която сега е подчинена на господин Молто?
– Да. Господин Молто постъпи няколко години след мен.
– Възразявам – тихо казва Молто.
Не вдига поглед от бележника, в който записва нещо, но напрежението личи по брадичката му. Много добре разбира замисъла на баща ми и Стърн: искат да напомнят на съдебните заседатели, че татко и Молто имат стара вражда – макар че сигурно вече го знаят от вестниците, които ежедневно публикуват подробности от първото дело. Всеки ден съдебните заседатели се заклеват, че няма да вземат под внимание журналистическите писания, но според Марта и баща ѝ това винаги влияе в съдебната зала.
Съдия И казва:
– Достатъчно по тази тема, мисля.
Все още забил поглед в бележника, Томи кимва в знак, че е доволен. Томи Молто, със спаружено лице и физиономия на подлец, се оказва по-поносим, отколкото очаквах. Главният му заместник Джим Бранд е този, от когото ми се драйфа. През повечето време се държи като абсолютен гадняр, но най-отвратителен е, когато се появи твърде спокоен за съдебна зала.
– Стърн кара баща ми да разкаже за издигането си по йерархията в службата, която сега предявява обвинения срещу него, и как е стигнал до сегашната си длъжност. По заповед на председателстващия съдия не споменава нищо за предишния процес. Това е амнезията на съдебната зала, където всичко, нямащо отношение към разглеждания казус, се забравя.
– Женен ли сте, Ръсти?
– Бях. С Барбара се оженихме преди повече от двайсет и осем години.
– Деца?
– Имам син, Нат. Ето го там на първия ред.
Стърн ме поглежда с престорено любопитство, сякаш не каза къде да седна. Той е толкова добър актьор в съдебната зала, че понякога се надявам влошеното му здраве също да се окаже игра. За съжаление не е така.
В съда хората често ме викат настрана и питат как е Стърн, предполагайки, че би трябвало да сме близки с човек, който на два пъти е защитавал баща ми по обвинения за убийство. Казвам на всички едно и също. Стърн демонстрира невероятен кураж, но по отношение на истинското му здравословно състояние не знам почти нищо. Той пази личните си проблеми в тайна. Марта разсъждава философски, но и тя не иска да говори, въпреки че като деца на двама видни юристи веднага намерихме общ език. Баща и дъщеря Стърн са изключителни професионалисти. Единствената тема на разговорите ни са проблемите на баща ми, не техните.
Не е нужно обаче да си лекар, за да видиш, че състоянието на Санди е тежко. Миналата година ампутираха част от левия му бял дроб и имаше надежда, че ракът му няма да се разпространи. През последните четири-пет месеца обаче той премина поне през два отделни курса на химио и радиотерапия. Приятелят ми от училище Хал Марко, който в момента е стажант-хирург, предположи, че Стърн има метастази, и добави – с безумно спокойния тон, характерен и за колегите ми юристи, признак, че от хора вече са се превърнали в професионалисти – че сигурно не му остава повече от година живот. Не знам дали е прав, но едно е очевидно – след толкова терапии Стърн прилича на развалина. Постоянно кашля и не му достига въздух, но не от раковите образувания, а заради радиотерапията. Твърди, че започнал да възвръща апетита си, но в периода преди делото почти не се хранеше и за човек, който и в най-стройните си периоди е бил пухкав, сега изглежда видимо отслабнал. Не е сменил гардероба си и саката висят на тялото му като на закачалка. Когато се изправи, личи, че го прави с усилие. На всичкото отгоре от последния курс на химиотерапия цялото му тяло, включително лицето, е покрито с яркочервени обриви. Погледнат от мястото на съдебните заседатели, изглежда, сякаш на едната му страна има татуирана огромна фуксия. Възпалението е завзело бузата, заобиколило е окото му и образува през челото му нещо като стрелка, сочеща нагоре към голото му теме.