– Не разбирам за какво можем да си говорим – казах ѝ и тя махна пренебрежително, сякаш беше твърде дълго, твърде сложно, твърде специфично, за да ми обяснява.
– Седнете и ще разберете.
Както седеше на табуретката, посочи един стол. И това в собственото ми жилище. Осъзнах, че трябва да се обадя на татко или поне на Ана. Но тази мисъл изглеждаше безполезна пред лицето на детектив Диас, седнала пред мен. Въпреки дребния си ръст внушаваше респект, сякаш външността ѝ говореше: „Тук аз командвам. Не ми пречи.“
– Мама почина от инфаркт – отвърнах.
– Така е.
– Тогава какво? Кое не е ясно?
– Нат. Нали можем да си говорим на „ти“? Нат, някой е решил, че трябва да разпитаме и сина, за да затворим случая. Затова дойдох да те разпитам. Това е.
Взе едно списание, един брой на „Пийпъл“, който Ана бе оставила на масичката, и прелисти няколко страници.
– Оф, какво ме интересуват Брад и Анджи? – измърмори, преди да го захвърли. – Беше ли всичко точно между баща ти и майка ти, преди тя да почине?
Не успях да сдържа усмивката си. Това бе подходяща дума за отношенията между родителите ми – точни. Без излишни емоции.
– Нормално – отговорих.
– Имам предвид, че не са се карали помежду си или с теб. Нали?
– Нищо необичайно.
– Как е баща ти сега? Още ли е разстроен?
Беше извадила малък бележник и си записваше нещо.
– Татко ли? Никога не съм знаел как точно се чувства. Приема го стоически. Но мисля, че и двамата сме доста разстроени. Той почти се отказа от кампанията си. Ако ме беше попитал, щях да му кажа да се ангажира по-активно, за да не мисли за това.
– Излиза ли с някоя?
– По дяволите, не!
Мисълта, че баща ми може да ходи с друга жена, както намекваха някои малоумници в първите седмици след смъртта на мама, ме разстрои.
– Разбираш ли се с баща си? – попита Диас.
– Ами, да. Какво означават тези въпроси? Какво ви интересува баща ми? Да не би някой да иска да му създаде проблеми?
Когато бях във втори клас, съдиха татко за убийство. Като си спомня за това, винаги се учудвам колко дълго ми трябваше, за да разбера какво точно означава. Тогава ми обясниха, че татко се скарал лошо с колегите си, както аз се карах със съучениците си. Тези негови бивши приятели толкова се ядосали, че започнали да му въртят лоши номера. Тогава това обяснение ми се видя много логично – всъщност и сега го приемам за такова. Осъзнах обаче, че има и още нещо, ако ще само заради това, че всички възрастни, които познавах, се отнасяха към мен по-предпазливо, сякаш и мен подозираха в нещо. Така се държаха родителите на съучениците ми, учителите, възпитателите в училище, но най-осезаемо собствените ми родители, които трепереха над мен, като че ли се опасяваха да не прихвана някоя ужасна болест. Татко престана да ходи на работа. Един ден вкъщи нахълта цял отряд полицаи. Накрая разбрах – къде с питане, къде с подслушване, че с баща ми може да се случи нещо много лошо, че може да си отиде и никога да не се върне при нас. Обхвана ме паника. Мама също беше парализирана от паника. Изпратиха ме на летен лагер и там постоянно се страхувах. Играех бейзбол или се гонех с приятелите си, но през цялото време не ме напускаше мисълта, че вкъщи може би се случва нещо ужасно. Всяка нощ плачех като побъркан, докато не решиха да ме върнат. Когато се прибрах, онова непознато нещо, което наричаха „дело“, беше свършило. Всички знаеха, че татко не е направил нищо лошо, че лошите неща са ги правили бившите му приятели, точно както родителите ми казваха през цялото време. Но въпреки това нещо не беше наред. Татко не ходеше на работа. Родителите ми не се държаха нормално един към друг. Затова не се изненадах, когато мама каза, че двамата ще се изнесем. През цялото време съм знаел, че наближава бедствие.
– Мислиш ли, че баща ти трябва да има проблеми? – попита детектив Диас.
– Не, разбира се, че не.
– Ние не си измисляме – изтъкна тя. Още не бях седнал, затова пак ми посочи стола, този път с химикалката.
– За човек като баща ти, който е на белия свят от сътворението, всеки има изградено мнение. Някой може да му има зъб. Но такъв е животът, нали? Съдии, прокурори, полицаи, винаги са трън в нечие око. Баща ти обаче отива на избори. Това е основното. Някой е погледнал досието му и си е казал: „Трябва да изчистим това, преди да положи клетва. Да изясним всички въпроси.“