Сега Марта, с червени къдрици като на Шърли Темпъл и брокатено сако, се приближи от другата страна на катедрата, за да се противопостави на опитите на Томи да постави същия въпрос, който му бяха забранили да повдига в предварителното обсъждане.
– Ваша чест, това е неприемлива пристрастност. Целта е да се създаде впечатление, че съдия Сабич е имал любовница, което вие вече обявихте за несъществено в това дело. Освен това не е справедливо по отношение на обвиняемия, който се съгласи да свидетелства при условията, определени по-рано от съда.
– Господин съдия – намеси се Томи, – причината за вашето решение беше липсата на доказателства, че обвиняемият е излизал с тази жена, която и да е тя, около времето на убийството. Сега, след като той вече е на свидетелското място, нямаме ли право поне да го попитаме?
Съдията погледна към тавана и се почеса по брадичката.
– Сега – заяви след няколко секунди.
– Моля?
В пестеливостта си на думи съдия И често звучеше загадъчно.
– Попитайте сега. Не пред заседателите.
– Сега ли?
Томи неволно погледна към Ръсти, който изглеждаше не по-малко смаян от него.
– Нали искате да питате – изсумтя съдията. – Питайте.
Томи, който не очакваше такова разрешение, за момент загуби дар слово.
– Съдия Сабич – заговори след малко, – имахте ли извънбрачна любовна връзка през пролетта на 2007 година?
– Не, не, не! – прекъсна го и поклати глава по характерния си старомоден начин. Съдията беше леко топчест, с кръгло лице, очила и рядка коса, зализана върху темето. Както с Ръсти, Томи се знаеше с него от десетилетия. Всъщност едва ли някой можеше да твърди, че го познава, защото И бе твърде затворен. Беше израсъл в Уеър като аутсайдер, отбягван от всички, и не само защото изглеждаше и говореше твърде странно, а и защото бе един от онези вундеркинди, които никой не харесва дори да говорят перфектен английски. Никой не знаеше защо И е избрал да стане точно юрист, което беше може би единствената професия, с която всеки разумен човек би го посъветвал да не се занимава. Явно имаше някакви мотиви; всеки има. Прокуратурата в окръг Морган нямаше как да не го вземе на работа: той беше местно момче, а по резултати – първи по успех в целия университет – надминаваше всеки друг кандидат за тази работа през последните двайсет години. Въпреки всички очаквания И се справяше отлично като прокурор, макар че силата му беше в апелативните дела. Накрая прокуратурата направи всичко, за да го изпрати в съда, където Бейзъл И се беше целил от самото начало. Беше известен с това, че подремваше на съдебни съвещания, пиеше доста и играеше по цели нощи покер – един от онези мъже, които рядко се измъкват от контрола на жените си, но когато се случи, правят всичко, за да се възползват максимално.
Когато върховният съд назначи И за съдия по това дело, Бранд се въодушеви. От случаите, в които И сам определяше изхода на делото, решенията му удивително често бяха в полза на обвинението. Така Стърн се лишаваше от възможността да остави съдията, а не съдебните заседатели, да определи присъдата. С годините обаче Томи беше научил, че при един процес винаги има три страни, отстояващи интереса си – обвинение, защита и съд. И мотивите на съдията често нямаха нищо общо с проблема на процеса. Бейзъл И бе избран на чисто статистически принцип, защото беше съдията с най-малко отменени присъди от по-висша инстанция в целия щат – факт, с който много се гордееше. Този резултат обаче не беше случаен. Означаваше, че той никога не рискува. В криминалното право само обвиняемият има право на обжалване, затова съдия И щеше да отсъди в полза на обвинението само ако Томи представеше железни доказателства. Бейзъл И беше прокурор по душа. Ако признаеха Ръсти за виновен, присъдата му щеше да е доживотна. Но дотогава всички решения на съдия И щяха да са в полза на Сабич.
– По-добре аз задам въпроса, господин Молто. – Съдията се усмихна. Той беше добродушен човек. – Така ще по-бързо. Съдия Сабич, когато съпругата ви умря, имахте ли любовна, извънбрачна, интимна… – разпери ръце, за да покаже, че е ясно какво има предвид – … някаква връзка с друга жена?
Ръсти се беше обърнал към съдията.
– Не, господин съдия.
– Ами преди, да кажем, три месеца… някаква връзка?
– Не, господин съдия.
Бейзъл И кимна, като наведе почти цялото си тяло напред и даде знак на Молто за други въпроси.
Томи се беше оттеглил до масата на обвинението, където Бранд му прошепна:
– Попитай дали е възнамерявал да започне любовна връзка с друга жена.
Когато Томи зададе въпроса, съдия И поклати глава енергично: