– Не, не, господин Молто. Не и в Америка. Не можем осъдим някого за мислите му. – Погледна Ръсти. – Съдия Сабич, да сте говорили с друга жена за любовна връзка? Примерно до три месеца преди смъртта на съпругата ви?
– Не, господин съдия – отвърна без колебание Ръсти.
– Потвърждавам предишното си решение, господин Молто – обяви И.
Томи сви рамене и погледна Бранд, който изглеждаше, сякаш са му забили нож в гърба. Цялата тази работа накара главния прокурор да се замисли. Колкото и консервативен да изглеждаше И с ризата си от изкуствена коприна и старомодните пластмасови очила, нищо не гарантираше, че не е кръшкал. Тихата вода е най-дълбока. Когато става дума за секс, човек никога не знае.
– Доведете съдебните заседатели – нареди съдията на пристава.
Томи изведнъж почувства колебание.
– Как да се обръщам към него? – прошепна на Бранд. – Стърн го наричаше „Ръсти“.
– „Господин съдия“ – изсъска Бранд.
Беше прав, разбира се. Обръщението на малко име би възбудило подозренията за лична вендета.
Томи закопча сакото си. Както винаги, му беше малко тясно на корема.
– Съдия Сабич.
– Да, господин Молто.
От свидетелското място Ръсти кимна и въпреки всичко успя да се усмихне загадъчно, сякаш си спомняше добри моменти от дългогодишното им познанство. Това бе едва забележим, но добре преценен жест, от онези, които съдебните заседатели винаги забелязват. Томи изведнъж си спомни онова, за което от месеци се опитваше да не мисли. Той бе постъпил в прокуратурата година-две след Ръсти, но двамата се развиваха по толкова сходен начин, че след време можеха да се конкурират за едни и същи дела, за едни и същи повишения. Това не се случи. Приятелят на Томи Нико дела Гуардия беше главният съперник на Ръсти. Томи не успя да се издигне достатъчно бързо, за да му стане конкуренция. Очевидно беше, че той не може да се мери с Ръсти по знания и съобразителност. Всички го знаеха, спомни си сега Молто. Включително и той.
25.
Нат, 22 юни 2009 г.
Щом чувам, че Томи Молто иска да се консултира със съдия И, аз се промъквам до масата на защитата и прошепвам на Санди Стърн, че ще изляза за малко. Вглъбен в обсъжданията, Стърн все пак кимва. Измъквам се от залата, без да чуя какво иска Молто.
Няколко дни след посещението на Деби Диас в деня на изборите татко научи, че ще го съдят. В седмиците веднага след смъртта на мама той почти бе зарязал кампанията. Коул също намали парата за известно време, но към средата на октомври пусна нов предизборен клип с нападки. Татко отвърна със свои клипове, но единственото събитие, в което взе лично участие, беше телевизионен дебат в Съюза на жените избирателки.
В нощта на изборите все пак трябваше да направи парти, ако не за себе си, за всички от предизборния си екип. Аз се появих малко след 22:00, защото Рей Хорган ме беше помолил да отида, за да позирам на снимките с баща ми. Знаейки, че Рей ще е там, не настоявах, когато Ана ме помоли да тръгна сам.
Рей беше наел голяма зала в „Дулсимър“ и когато пристигнах, имаше двайсетина души, които държаха чинии, пълни с ордьоври, и зяпаха телевизия. Татко го нямаше и след малко ме насочиха към една съседна стая, където го заварих да разговаря угрижено с Хорган. Бяха само двамата и както очаквах, Рей се изнесе, когато ме видя. Татко бе разхлабил вратовръзката си и изглеждаше още по-разсеян и изморен отколкото през първите седмици, след като мама почина. Родителите ми никога не са се разбирали много добре, но, изглежда, че смъртта ѝ го беше потресла. Изгаряше го мъка, на каквато не бях подозирал, че е способен.
Прегърнах го и го поздравих. Бях твърде разтревожен от срещата с Деби Диас, затова не повдигнах темата веднага.
– Да – отговори той, след като го попитах дали е разбрал за какво става дума.
Даде ми знак да седна. Аз се настаних и взех парче сирене от едно плато на масичката между нас.
– Томи Молто смята да ме съди по обвинения, че съм убил майка ти.
Татко се взря в очите ми и задържа погледа си за известно време.
– Това са глупости, нали?
– Да, пълни глупости. Предполагам, че ще те призоват за свидетел. Видях се със Санди. Успял е да се добере до част от уликите им.
– Мен ли? Защо трябва аз да свидетелствам?
– Не си направил нищо лошо, Нат, но нека Санди да ти обясни по-добре. Не би трябвало да обсъждам уликите с тебе, но има няколко неща, които искам да чуеш от мен.
Баща ми стана и изключи телевизора, после отново седна на мекото кресло. Приличаше на старец, който се опитва да събере мислите си, на лицето му се изписа неувереност, брадичката му потреперваше. Аз също не се чувствах много по-добре. Знаех, че няма да успея да сдържа сълзите си. По някаква причина винаги съм се срамувал да плача пред баща си, защото знаем, че той никога няма да си позволи такова нещо.