– Сигурен съм, че ще излезе довечера по новините и утре във вестниците. Претърсиха къщата около шест, веднага след като затвориха избирателните секции. Санди още е в прокуратурата. – Татко поклати глава. – Хитър ход.
– Какво търсят?
– Не знам точно. Взеха компютъра ми, което е проблем, защото съдържа много вътрешна информация от съда. Санди вече говори няколко пъти с Джордж Мейсън.
Баща ми погледна тежките завеси, изработени от дебел брокат – грозна материя, която в нечие въображение беше символ на богатство. Осъзна, че леко се е отклонил от темата, и тръсна глава.
– Нат, когато говориш със Санди за делото, ще чуеш неща, които знам, че ще те разочароват.
– Какви неща?
Той събра ръцете си в скута. Винаги съм обичал да гледам ръцете на татко, големи и яки, груби, въпреки че не се занимава с физически труд.
– Миналата година излизах с една жена.
Отначало не разбирам много добре.
– Имаш предвид любовница? Имал си любовница?
„Излизах с една жена“ звучеше прекалено невинно.
– Да. – Личеше, че татко се опитва да бъде смел, стараеше се да ме гледа в очите.
– Мама знаеше ли?
– Не съм ѝ казвал.
– За Бога, татко!
– Съжалявам, Нат. Просто не мога да ти обясня.
– Не ми обяснявай тогава.
Сърцето ми биеше силно, лицето ми бе зачервено. „Защо съм толкова объркан?“ – запитах се.
– По дяволите, татко. Коя?
– Не е толкова важно. Беше доста по-млада от мен. Психологът ми сигурно ще каже, че съм търсил младостта си. Но всичко свърши много преди майка ти да почине.
– Познавам ли я?
Той енергично завъртя глава.
– Боже мой! – повторих.
Аз не съм от хората, които възприемат лесно. Изграждам възгледите си, каквито и да са те, само след продължителни размишления и сега осъзнах, че този проблем дълго ще ме измъчва. Знаех само, че това изобщо не ми харесва и трябва да се махна оттук. Изправих се и казах първото, което ми хрумна:
– За Бога, татко. Защо просто не си купи някоя шибана спортна кола?
Той ме погледна, но веднага отмести поглед. Изглеждаше, сякаш броеше до десет. Неодобрението на баща ми винаги ме е измъчвало. Той си мисли, че умее добре да прикрива емоциите си, но аз винаги забелязвам, когато челото му се набръчка дори съвсем леко и зениците му потъмнеят. И това изражение ми действа като плесница. Дори сега, когато знаех, че имам право да се ядосвам, думите, които бях изрекъл, ме накараха да се засрамя.
Накрая той каза тихо:
– Сигурно защото не обичам шибаните спортни коли.
Бях смачкал на топка една салфетка и сега я хвърлих върху масата.
– Още нещо, Нат.
Бях прекалено разстроен, за да отговоря.
– Не съм убил майка ти. Ще трябва да почакаш, докато разбереш какво става, но това обвинение е стара песен на нов глас. Опит за отмъщение от един неуравновесен човек, който не се научи да губи. – Баща ми е умерен човек, но сега си позволи да направи тази тежка квалификация за прокурора. – Но трябва да ти кажа това. Никога не съм убивал никого. Бог ми е свидетел, не съм убил майка ти. Не съм, Нат.
Сините му очи отново се втренчиха в моите.
Стоях надвесен над масата и единственото, което исках, беше да се махна. Затова само измънках:
– Знам.
И избягах.
Марта Стърн наднича през вратата. Има къдрава рижа коса, дълги, изящни обеци от цветно стъкло и вид на жена, която е била пълничка, но е отслабнала с цената на свирепи физически упражнения. През целия процес тя като че ли е зачислена да се грижи за мен, нещо средно между ангел пазител и гувернантка.
– Готови са. – Когато се приближавам до нея, хваща ръката ми. – Бейзъл И не промени решението си.
Свивам рамене. Както за много други неща, не съм сигурен дали да се радвам, че няма да се наложи да седя и да се преструвам, че ми е все едно, докато всички подробности около любовната афера на баща ми се разгласяват пред медиите, или предпочитам сам да водя кръстосания разпит. Казвам онова, което повтарям доста често, откакто започна тази глупост:
– Добре, хайде да се свършва с това.
Заемам мястото си на първия ред в момента, когато и съдебните заседатели влизат в залата. Томи Молто вече е застанал пред баща ми. Малко прилича на боксьор в нападателна позиция. До татко е прожекционният екран, на който прокурорът показва снимките на различни веществени доказателства.