– Продължавайте, господин Молто – казва съдия И, след като шестнайсетте съдебни заседатели (от тях четирима резервни) се настаняват на красивите дървени кресла.
– Съдия Сабич.
– Да, господин Молто.
Татко кимва леко, сякаш цял живот е знаел, че двамата ще се срещнат тук.
– При директния разпит господин Стърн ви попита дали сте чули показанията на свидетелите на обвинението.
– Спомням си.
– Бих искал да ви попитам повече за показанията, които чухте, и как ще ги разтълкувате.
– Разбира се – отговаря баща ми.
Като свидетел по делото аз не мога да бъде един от адвокатите на татко, но помагам за пренасянето на материалите до кантората на Стърн след заседанията. Вече не съм стажант и изчаквам, докато Ана излезе от работа и можем да се видим. Последните три вечери адвокатите на баща ми репетираха кръстосания му разпит в учебната съдебна зала на „Стърн и Стърн“. Рей Хорган играе ролята на прокурора, след което със Санди, Марта и специалистката по поведение в съдебна зала Мина Оберландър прегледаха записа и дадоха указания на татко. Основните съвети са да отговаря кратко и ясно, а когато не е съгласен с нещо, да се старае да звучи сговорчиво. При кръстосаните разпити, ако си обвиняем, трябва да се държиш така, сякаш нямаш какво да криеш.
– Чухте ли показанията на Джон Харнасън?
– Да, чух ги.
– А вярно ли е, господин съдия? Когато говорихте с господин Харнасън, казахте ли му, че ще загуби обжалването?
– Да, вярно е – отговаря татко с отчетливия, уверен тон, който е репетирал.
Знам за това от миналия ноември, но потвърждението на баща ми е нещо ново в съдебната зала и причинява раздвижване, включително сред съдебните заседатели, за мнозина от които съм сигурен, че Джон Харнасън изглежда твърде странна птица, за да му повярват. В другия край на залата Томи Молто не успява да скрие изненадата си и стиска устни. Използвайки Мел Туули като резервен свидетел, явно е очаквал да разобличи баща ми, когато той отрече за разговора с Харнасън.
– Чухте свидетелството на съдия Мейсън, че това е в нарушение на няколко правила за поведение на магистратите, нали?
– Да, чух.
– Не сте ли съгласен с него?
– Съгласен съм.
– Да водите личен разговор с подсъдим, докато се чака присъда, е недопустимо поведение, господин съдия. Съгласен ли сте?
– Да, така е.
– Трябвало е да присъства и представител на поверената ми служба, нали?
– Да.
– Като съдия в апелативния съд имате ли право да давате информация за решенията, преди да бъдат публикувани?
– Няма правило, категорично забраняващо това, господин Молто, но бих се разочаровал, ако мой колега направи такова нещо. Признавам, че това беше сериозна грешка от моя страна.
След като повтаря израза „сериозна грешка“, Молто кара баща ми да потвърди, че в апелативния съд се вземат строги предохранителни мерки, за да се предотврати изтичането на информация, и стажантите и другите служители са предупредени още при назначаването им никога да не издават предварително решенията.
– Кажете, господин съдия, от колко време сте в тази професия.
– Включително периода, когато бях съдия в окръжния съд?
– Да.
– Повече от двайсет години.
– По време на тези две десетилетия колко пъти сте съобщавали съдебни решения само на едната страна по дело?
– Никога не съм го правил, господин Молто.
– Значи това е сериозно нарушение не само на съдебните правила, а и на собствените ви професионални принципи.
– Сериозна грешка в преценката.
– Било е повече от грешка в преценката, господин съдия, не мислите ли? Било е нещо крайно недопустимо.
– Както казах, господин Молто, няма установено правило, но съм съгласен със съдия Мейсън, че беше неуместно да споделям с господин Харнасън тази информация. Тогава го приемах като обикновена формалност, защото знаех, че решението вече е взето. Не ми хрумна, че това може да подтикне господин Харнасън към бягство.
– Знаехте ли, че е под гаранция?
– Разбира се. Аз му я дадох.
– Точно това исках да чуя. – Дребен, набит, с похабено от времето лице, Томи се усмихва и се обръща към съдебните заседатели. – Знаели сте, че ще остане в затвора до края на живота си, ако присъдата му бъде потвърдена, нали?
– Естествено.
– Но не ви хрумна, че може да избяга?
– Той още не беше избягал, господин Молто.
– Да, но след като съдът беше взел решение, всичките му шансове пропаднаха, нали? На практика е така. Очаквахте, че върховният съд няма да преразгледа делото, нали? Казахте на Харнасън, че това е краят, нали?