– Чух ги. Но може да съм го стиснал здраво и просто за да го извадя от чантата.
Молто отново се подсмихва. Баща ми се представя доста добре, сякаш не отчита факта, че върху шишенцето няма отпечатъци от майка ми.
– Да поговорим за аптеката, съдия Сабич. На 25 септември 2008 г., четири дни преди смъртта на жена ви, от аптеката са били купени десет хапчета фенелзин.
– Така показват доказателствата.
– И подписът върху разписката от кредитната карта, веществено доказателство 42, е ваш, нали?
На екрана до свидетеля се появява снимка на разписката, която при първоначалното представяне на доказателствата беше показана в найлоново пликче на съдебните заседатели. Баща ми не си прави труда да я погледне.
– Да.
– Вие сте купили фенелзина, нали, господин съдия?
– Нямам такъв спомен, господин Молто. Мога само да потвърдя, че това е моят подпис, и да кажа, че често минавах да взема лекарствата на път за вкъщи, ако Барбара ме помолеше за това. Аптеката е срещу спирката на автобуса, с който всеки ден ходех на работа.
Молто поглежда списъка на веществените си доказателства и казва следващия номер.
– Това е веществено доказателство 1В, една снимка. Полицай Крилик каза, че шишенцето с фенелзин, което се вижда тук, е в същото състояние, както когато той го е взел от дома ви. Чухте ли показанията му?
– Да.
– Вижда се, че в шишенцето има шест хапчета.
На снимката, направена от отвора на пластмасовото шишенце, се виждат шест таблетки, много напомнящи тъмнооранжевия ибупрофен, който често пия за главоболие. Трудно е да повярваш, че нещо с толкова безобиден вид може да бъде смъртоносно.
– Така е.
– Имате ли представа къде може да са четирите липсващи таблетки?
– Ако имате предвид дали аз съм извадил хапчетата, отговорът е „не“, господин Молто.
– Нали чухте показанията на доктор Страк, че четири хапчета фенелзин, взети наведнъж, могат да бъдат смъртоносна доза?
– Да, чух.
– Имате ли причина да не се съгласите с това твърдение?
– Разбирам, че четири хапчета могат да бъдат смъртоносна доза. Само че вие сам изтъкнахте, че съм взел лекарството на 25 септември. Едно хапче е препоръчаната дневна доза. Двайсет и пети, двайсет и шести, двайсет и седми, двайсет и осми – изброи баща ми, като вдигаше последователно пръстите на лявата си ръка.
– Значи твърдите, че жена ви е вземала фенелзин всеки ден преди смъртта си. Така ли?
– Не съм тук, за да твърдя нищо, господин Молто. Но според думите на доктор Страк, която е ваш експерт, дори една доза фенелзин може да бъде смъртоносна, ако влезе в реакция с определени храни или напитки.
– Значи смъртта на жена ви е нещастен случай?
– Господин Молто, жена ми беше жива, когато си легнах, и мъртва, когато се събудих. Както сам знаете, никой експерт не може да установи със сигурност дали Барбара е умряла от фенелзина. Никой не може да определи дали не е починала от високото си кръвно като баща си.
– Нека да допуснем, че е било нещастен случай, господин съдия.
– Допускайте каквото пожелаете, господин Молто. Аз съм тук, за да отговарям на въпросите ви.
Отговорът на татко отново прозвучава твърде жлъчно. Както аз, така и Томи – а сега и съдебните заседатели – всички знаем едно нещо за баща ми. След двайсет години като съдия той не е свикнал да отговаря на ничии въпроси. Тази лека арогантност помага на Молто, защото намеква, че колкото и да се опитва да го скрие, баща ми живее с чувството, че може да раздава собствено правосъдие.
– Споменахте, че когато фенелзинът се приема в комбинация с определени храни, може да се получи остра токсична реакция.
– Така знам.
– Като заговорихме за това, което знаете, съдия Сабич, изненадахте ли се, когато доктор Горветич разказа за опасната реакция на фенелзина с храни и напитки, съдържащи тирамин – червено вино, отлежало сирене, херинга и сухи колбаси? Изненадахте ли се да научите, че тази информация е широко достъпна в Интернет?
– Знаех, че едно от лекарствата, което Барбара приемаше, може да си взаимодейства с определени храни. Да, известно ми беше.
– Точно това имах предвид. Освен това от показанията на доктор Горветич знаем, че двете страници в Интернет, които сте преглеждали в края на септември, описват подробно тези взаимодействия, нали?
Молто кимва и двете страници с основната информация, отбелязана с жълт маркер, се появяват на екрана зад баща ми.
– Виждам какво има на страниците, господин Молто.
– Отричате ли да сте чели тези страници в края на септември миналата година?
– Не помня точно какво съм чел, господин Молто. Жена ми пиеше двайсетина различни медикамента и някои от тях бяха по-опасни от други. Имах навик да проверявам информацията в Интернет, след като вземех някое лекарство за Барбара, за да си припомням свойствата им и да ѝ помагам да следи режима си. Но ако ме питате дали съм посещавал тези Интернет сайтове от домашния си компютър в дните преди смъртта на Барбара…