– Благодаря, господин съдия. – Молто се втренчва в баща ми и добавя с триумфален тон: – Но ако жена ви не е пила вино и не е яла салам, сирене, херинга или кисело мляко, тогава няма как да се е отровила по случайност.
Отговорът на татко се забавя само със секунда. Както аз, така и той осъзнава, че това е важен поврат в разпита.
– Господин Молто, карате ме да правя догадки за неща, които са се случили, докато не съм бил в стаята. Би било странно Барбара да яде и да пие тези неща в голямо количество. Не си спомням да го е направила. Но тя беше много развълнувана от посещението на сина ми и неговата приятелка. Смяташе, че двамата много си подхождат. Затова не бих се учудил и ако е загубила мярка. Нали затова се нарича нещастен случай.
– Не, господин съдия, не искам да правите догадки. Опитвам се да ви оборя с логиката на собствените ви показания.
– Възразявам – обажда се Стърн. – Предположение.
– Отхвърля се – казва съдията, давайки да се разбере, че баща ми сам се е оплел.
– Казахте ни, че е възможно жена ви да е вземала нормални дози фенелзин и да се е отровила по случайност, нали?
– Казах, че е възможно, съдейки по свидетелствата.
– Казахте, че жена ви е поръчала всички тези неща за ядене, които са опасни, ако вземате фенелзин.
– Да.
– След това казахте, че може би го е направила, защото не е имала намерение да яде от тези неща или е смятала да поеме само малко количество, което не би трябвало ѝ навреди.
– Само предположих, господин Молто. Това е една от многото възможности.
– Казахте ни, че не е яла или пила от тези неща, нали?
– Не, доколкото си спомням.
– Добре, господин съдия. Ако жена ви не е яла или пила нищо, съдържащо тирамин, тогава не би могла да се отрови по случайност. Нали?
– Възразявам – намесва се Стърн. – Обвинението иска експертно мнение от свидетел.
Съдия И се замисля и приема възражението. Това обаче няма значение. Татко сам се набута в капана и сега си понася последствията. Молто умело жонглира с привидно маловажни подробности, които през цялото време са ме притеснявали. Той замълчава за момент, докато слушателите му осмислят казаното досега, и разлиства бележките си.
– Така, господин съдия. Една от причините да обсъждаме какво може да е яла и пила жена ви, е фактът, че това не е могло да бъде установено по съдържанието на стомаха ѝ. Така ли е?
– Съгласен съм, господин Молто. Стомашното съдържимо не показа нищо.
– Не личи дали е яла сирене или пържола, нали?
– Не.
– Но по принцип, господин съдия, ако аутопсията беше направена през първите двайсет и четири часа след смъртта, сега можехме да имаме по-добра представа какво е яла предишната нощ, нали?
– Чух показанията на съдебния лекар, господин Молто, и без да давам лична оценка, ще ви напомня, че нашият експерт, доктор Уайкър от Лос Анджелис, не е напълно съгласен с него, особено по отношение на скоростта, с която саламът и херингата биха се разградили от стомашния сок.
– Добре, господин съдия, но и вие, и експертите трябва да се съгласите с едно. Двайсет и четирите часа, през които сте седели до трупа на жена си, без да уведомите никого за смъртта ѝ, са забавяне, което само би могло да затрудни установяването на това, какво е яла.
Баща ми мълчи. По движението на очите му личи, че се опитва да измисли как да се измъкне.
– Да, затруднява го.
Това също прави силно впечатление на съдебните заседатели. Отново точка за Молто.
– Нека сега да се върнем към нещо, което казахте преди малко, господин съдия. Казахте, че жена ви е била много въодушевена, че ще види сина ви и неговата приятелка.
– Да, така казах.
– Изглеждаше ли щастлива?
– Когато говорим за Барбара, „щастлива“ е относително понятие, господин Молто. Изглеждаше много доволна.
– Казали сте на полицаите, че жена ви не е изглеждала депресирана по време на вечерята или предишните дни. Вярно ли е?
– Да, така им казах.
– Наистина ли не беше депресирана?
– Такова беше впечатлението ми тогава.
– Но както каза доктор Волър, фенелзинът е като атомна бомба сред лекарствата и жена ви е следвало да го използва само в състояние на най-тежката си депресия.
– Да, чух тези показания.
– След повече от трийсет и пет години съвместен живот, господин съдия, може ли да се каже, че умеехте доста добре да разчитате настроенията ѝ?
– Много често тежките депресии бяха очевидни. Но е имало случаи, когато съм бъркал сериозно в преценките си за душевното ѝ състояние.