Джордан се обърна и се вгледа в младия свещеник.
Той беше с парадна униформа като неговата с тази разлика, че на реверите му бяха пришити кръстове. Едва сега Джордан забеляза, че кожата му е прекалено бяла дори за зимата, че кафявата му коса е малко по-дълга от необходимото и че стойката му не е съвсем военна. Капеланът се взираше в него с немигащи зелени очи.
Джордан настръхна.
Леденият допир на ръката на капелана се усещаше и през ръкавицата. Не беше като ръка, останала открита твърде дълго в студен ден. А като ръка, която не е била топла от години.
Джордан вече беше срещал мнозина от тази порода. Пред него стоеше неумрял хищник, подобно на вампир създание, наричано стригой. Но този беше сангвинист, щом издържаше светлината на деня — стригой, дал обет да престане да пие човешка кръв, да служи на Римокатолическата църква и да се храни единствено с кръвта на Христос - или по-точно, с вино, превърнато с освещаване в Неговата кръв.
Тази клетва правеше създанието по-безопасно.
Но не много.
- Не мисля, че е останало нещо за обсъждане - отвърна Джордан.
Напрегна се, готов да се бие при нужда. Беше виждал сангвинисти в бой. Не се съмняваше, че капеланът може да го направи на пух и прах, но това не означаваше, че ще се предаде лесно.
Капитан Стенли застана между тях и прочисти гърлото си.
- Съгласувано е на най-високо ниво, сержант Стоун.
- Колко точно високо, сър?
- Той ще ви обясни всичко - отвърна капитанът и кимна към капелана. - Вървете с него.
- А ако откажа? - Джордан затаи дъх с надежда, че ще чуе добър отговор.
- Това е заповед, сержант. - Капитанът го изгледа твърдо. - Дадена отгоре.
Джордан потисна стона си.
- Слушам, сър.
Ъгълчето на устните на капитана едва забележимо се повдигна, което при него беше еквивалент на гръмогласен смях.
- Надявам се, сержант.
Джордан отдаде чест, като се питаше дали не го прави за последен път, и тръгна след капелана към паркираната неблизо черна лимузина. Сангвинистите явно отново нахълтваха в живота му, готови да разритат с безсмъртните си крака жалките остатъци от кариерата му.
Капеланът му отвори вратата и Джордан се качи. Купето миришеше на кожа, бренди и скъпи пури. Доста неочаквана комбинация за кола на свещеник.
Джордан се премести в другия край на седалката. Стъклената преграда беше вдигната и можеше да различи единствено дебелия врат на шофьора, малко къса руса коса и униформена фуражка.
Капеланът придърпа панталоните си, за да не ги смачка, преди да се качи. После хлопна вратата - и Джордан вече нямаше възможност за бягство.
- Моля, включете отоплението за нашия гост - каза свещеникът на шофьора. После разкопча униформената си куртка и се облегна назад.
- Командирът каза, че ще обясните всичко. - Джордан скръсти ръце на гърдите си. - Слушам ви.
- Доста трудна за изпълнение задача. - Младият капелан наля бренди. Поднесе чашата към носа си и вдиша. После въздъхна и предложи чашата на Джордан. - Чудесна реколта.
- Тогава го изпийте вие.
Капеланът разклати чашата, като гледаше движението на кафявата течност.
- Мисля, че знаете, че не мога, колкото и да ми се иска.
- Имате предвид обяснението ли? - подхвърли Джордан.
Капеланът вдигна ръка и колата плавно потегли.
- Извинете за цялата потайност с плащове и кинжали. Или може би по-точно ще бъде с рози и кръстове?
Усмихна се тъжно и отново помириса брендито.
Джордан се намръщи на маниерите му. Този тип определено не беше така скован и официален като останалите сангвинисти, с които се бе срещал.
Капеланът свали бялата си ръкавица и протегна ръка.
- Казвам се Кристиан.
Джордан не отвърна на жеста.
Капеланът осъзна, че няма да получи отговор, вдигна ръка и прокара пръсти през гъстата си коса.
- Да, оценявам иронията. Сангвинист на име Кристиан. Все едно майка ми го е планирала.
Джордан не беше сигурен какво да мисли за този сангвинист.
- Мисля, че почти се срещнахме в абатство Етал - каза капеланът. - Но Рун избра Надя и Емануел да попълнят триото в Германия.
Джордан си представи тъмните черти на Надя и още по-тъмните намерения на Емануел.
Кристиан поклати глава.
- Е, едва ли може да се нарече изненада.
- И защо?
Капеланът повдигна вежда.
- Май не съм се отдал на достатъчно дълбоко разкаяние според стандартите на отец Рун Корза.
Джордан се помъчи да скрие усмивката си.