Арела кимна към панела. Изображението беше частично закрито от пясъка. Рун помогна на Ерин да го разчистят и светостта отново опари дланите му.
Ерин махна още няколко песъчинки и видя, че момчето е предпазено не само от криле, но и от меч в ръката на ангела.
Ерин погледна Арела и каза:
- Архангел Михаил. Ангелът, който се сражавал с Луцифер във Войната на Небето. Единственият, който успял да рани Луцифер, като го поразил с меч.
Арела пое дълбоко дъх.
- Михаил винаги е бил първият и най-добрият меч на Небето, както се доказа и този път. Той слезе и защити момчето от бившия си противник.
- Какво стана? - попита Джордан.
Арела сведе глава, сякаш не ѝ се разказваше. Рун се вслуша в шепота на вятъра по пясъка, в сърдечните удари на човеците. Звуци вечни като самата сибила.
Когато разбра, че тя няма да каже нищо повече, пристъпи към следващия затоплен от слънцето панел. Той изобразяваше експлозия, излизаща от момчето - линиите излизаха от слабото му телце, запращайки всичко друго извън панела.
Рун вдигна очи и погледът му обходи ръба на кратера. Опита се да си представи достатъчно силен взрив, че да остъкли пясък. Какво би могло да оцелее при подобна експлозия? Представи си ангелските криле, закриващи смъртното тяло от взрива.
Но какво бе станало със защитника на Христос?
Обърна се към Арела.
- Как е успял Михаил да издържи на подобен чудодеен взрив от детето?
- Не успя. - Тя въздъхна тихо и обърна гръб на пръстена от изображения. - Беше разкъсан на парчета.
„Разкъсан на парчета?“
- От него оцеля единствено мечът му. Тук, в кратера.
Рун стигна до последния панел. На него бе изобразен нащърбен меч, забит в кратера. Рун погледна подредения в дъга картинен разказ, като се мъчеше да го проумее изцяло.
Милостивата постъпка на Христос да върне живота на един обикновен гълъб бе довела до унищожаването на ангел. Как би могло момчето да си прости? Дали мисълта за станалото го беше преследвала непрекъснато?
Откри, че е паднал на колене пред последния панел и е закрил лицето си с ръце. Беше унищожил Елизабета, обикновена жена, и чувството за вина го преследваше през вековете. Беше отговорен за унищожаването на нейния живот и на всички онези животи, които тя бе отнела. Но въпреки това в този момент ръцете му не криеха мъката или срама му, а облекчението, когато откри мъничка утеха в този разказ.
„Благодаря ти, Господи“.
Да научи, че самият Христос е можел да направи грешка, облекчаваше товара му. Това осъзнаване не опрощаваше греховете му, но му помагаше да ги носи по-лесно.
- Какво стана с меча на Михаил? - попита Ерин.
- Момчето дойде при мен след това. Носеше парче от меча.
Арела докосна гърдите си.
- Пластината - каза Ерин. - С която беше заклан Томи.
Арела погледна извинително към момчето.
- Да.
„Парче от ангелски меч“.
- Къде е останалата част? - попита Джордан, който си оставаше воин докрай.
Спокойният глас на Арела затрепери, сякаш споменът я тревожеше.
- Момчето ми каза, че е съгрешило, когато убило гълъба... и е съгрешило отново, когато го е върнало към живот. Че не е готово за тази отговорност на чудесата.
- Нима искаш да кажеш, че първото чудо на Христос е било грях? - попита Джордан.
- Той така мислеше. Но пък в много отношения той бе просто едно уплашено, измъчвано от чувство за вина момче. Не съм аз онази, която да съди.
- Какво стана после? — попита Ерин.
- Той ми разказа всичко. - Тя махна с ръка. - После го успокоих, сложих го да си легне и отидох да проверя дали думите му са истина. Намерих кратера и меча в димящия му център. Потърсих наоколо и открих следите на Луцифер на юг, изцапани с капки от черната му кръв.
Рун погледна на юг. Едва сега откри по-тъмна диря, която прорязваше светостта. Беше слаба, но все пак различима.
„Дали капките са още тук?“
- А от Михаил - продължи Арела - не намерих нито следа.
- А мечът му?
- Остава скрит - рече тя. - Докато Първият ангел не се върне на земята.
- Но това не съм ли аз? - попита Томи.
Тъмните очи на Арела се задържаха безмълвно върху него за момент, след което тя каза:
- Ти носиш в себе си най-доброто от него, но не си Първият ангел.
- Не разбирам — каза Томи.
Ерин погледна Рун.
„Никой от нас не разбира“.
Нищо чудно, че момчето не можеше да благослови книгата.
Горчиво разочарование изпълни Рун. Всички жертви, за да може Томи да стигне тук, се оказваха напразни. Толкова много бяха страдали и проливали кръвта си в търсене на неправилния ангел. А портата на Ада продължаваше да се отваря и гибелта на света вече бе неминуема.