- Не разбирам какво вижда в нея момчето.
Бернар дойде и също погледна Томи.
- Успели сте да излекувате и двамата - изсумтя той, като погледна към Арела. - Много добре.
Другите двама сангвинисти спряха зад него. Лицата им бяха безизразни.
Бернар посочи едрия мъж. Отблизо изглеждаше още по-грамаден, същински танк, с гърди като бъчва и ръце, покрити с къдрави червени косъмчета.
- Това е Агмундър.
Новодошлият тупна месест юмрук в гърдите си и се ухили на Кристиан. После вдигна другата си ръка и гордо посочи димящата машина.
Кристиан въздъхна и поклати глава.
- Май съсипа още един хеликоптер. А аз си мислех, че съм те научил на това-онова, Агмундър. Това не е викингски дракар. А фино настроен механизъм.
- Дразнеше ме - избоботи Агмундър с гърлен северняшки акцент. - Много е бавен.
- Всичко те дразни - сгълча го Кристиан, но двамата се здрависаха топло и Кристиан си спечели тупване по гърба, от което едва не рухна на колене. Джордан реши, че този Агмундър е симпатяга.
Бернар посочи другия сангвинист, жена.
- А това е Вингу.
Беше чернокожа и по-висока от Джордан. Сивата ѝ плитка бе украсена с пера и вързана с връв с разноцветни мъниста. Лицето ѝ беше строго, покрито с племенни белези - малки точки по бузите.
Тя просто му кимна, но тъмните ѝ очи не пропуснаха нищо.
- Нямаме време за любезности - каза Бернар и огледа небето. - Трябва да съберем книгата и момчето. Щом Томи може да се излекува на това място, може би ще може и да я благослови тук.
- Това е свято място - каза Ерин. - Може би по-свято и от „Свети Петър“.
Бернар се намръщи към кратера.
- Тук Христос е извършил първото си чудо - обясни Ерин. - Като дете.
- Усещам голяма святост тук - прошепна Вингу.
Бернар явно също усещаше нещо и бавно кимна, но после се изправи и даде знак на Томи.
- Тогава да видим дали книгата може да бъде благословена тук.
Батори остави Томи да иде при тях, макар и с неохота. Не че би могла да направи нещо. Въпреки че бе в състояние да се движи под това забулено от пепел небе, ясно си личеше, че слънцето е изпило силите ѝ - или може би това се дължеше на светостта под краката ѝ. Така или иначе, тя несъмнено си даваше сметка, че не може да се опълчи на сангвинистите — още повече на място, което им даваше сили.
Батори се загледа в подредените като на филмова лента изображения. Интересът й най-сетне привлече вниманието на Бернар и той също приближи и се завъртя в кръг, като местеше поглед от панел на панел, сякаш четеше по някаква бърза система.
После се обърна към Арела.
- Това е историята, която унищожи в Йерусалим. — Отиде до последния панел и коленичи, за да докосне изобразения там меч. Гласът му бе пълен с болка. - Защо скри това от мен?
- Светът не беше готов - просто обясни тя.
- Коя си ти, че да съдиш за какво е готов светът? - Бернар се изправи и пристъпи към Арела с ръка на собствения си меч.
Джордан повдигна оръжието си.
Рун препречи пътя на Бернар.
- Спри, приятелю. Остави миналото в миналото. Сега трябва да се изправим пред настоящето и бъдещето.
- Ако можехме да се доберем до подобно оръжие... - Бернар поклати глава. Рун никога не го беше виждал толкова разстроен. - Представи си какви страдания бихме могли да спестим на света.
- Помисли за страданията, които вие бихте причинили - каза Арела. - Бях в джамията, след като напусна Йерусалим. Видях какво са направили хората ти в името на Бог. Не бяхте готови. Светът не беше готов.
Рун докосна кръста на гърдите си и каза:
- Нямаме време. Слънцето ще залезе след час.
Думите му като че ли най-сетне проникнаха през мъката и гнева на Бернар.
- Прав си. - Той бръкна в джоба на бронята си и отново извади Кървавото евангелие. — Моля те, дете мое. Преди да е станало твърде късно. Трябва да благословиш тази книга.
Томи я взе. Беше смутен. Книгата изглеждаше огромна в малките му ръце.
- Миналия път не се получи. И не забравяйте, че аз не съм Първият ангел.
Бернар го погледна озадачено. Кардиналът бе преживял дълъг ден на изненади, повечето лоши. Джордан знаеше какво е чувството.
- Какво означава това?
- Въпреки това опитай, Томи — каза Ерин. - Нищо лошо няма да стане.
- Добре - със съмнение рече Томи, отвори книгата и приближи длан към страниците. - Аз, Томас Болар, благославям тази книга.
Всички се наведоха напред, сякаш очакваха чудо.
Отново не се случи нищо.