Нямаше златна светлина, нито нови думи.
Сякаш това съсипано място бе изтощило потенциала си за чудеса.
16:04
- Както каза Томи — започна Ерин, усетила чувството за поражение у сангвинистите, — той не е Първият ангел.
- Тогава кой? — попита Бернар.
Ерин знаеше, че пропуска нещо, но имаше чувството, че се мъчи да подреди пъзел в тъмното и слепешком разбърква парчетата.
- Арела каза, че Томи носи вътре в себе си най-доброто от Първия ангел. Така че мисля, че той си остава ключът към загадката.
Като чу това, Рун се поизправи. Ерин предположи, че мисли за всички, изгубили живота си, за да може Томи да се озове тук.
„Не може да са умрели напразно“.
Загърби тази мисъл. Работа на сангвинистите бе да се занимават с грехове и изкупление. Тя имаше реален проблем, който трябваше да бъде решен, и не можеше да си позволи да се разсейва.
- Щом Първият ангел е вътре в Томи, как можем да го изкараме навън? - попита Джордан.
- Може би трябва да бъде изрязан - предположи Бернар.
Ерин го изгледа намръщено.
- Мисля, че ще оставим това като последна възможност. - Впери поглед в Томи. - Може би ангелът ще се освободи чрез екзорсизъм.
Томи преглътна. Предложението ѝ не му харесваше повече от това на Бернар.
Раменете на Рун се сковаха.
- Не можеш да подложиш на екзорсизъм ангели, Ерин. А демони.
- Може би. А може би не.
Май всички бяха попаднали на непозната територия.
Ерин погледна Арела.
- Ти не можеш ли да ни помогнеш?
- Разполагаш с всички отговори, които са ти нужни.
Ерин се намръщи. Започваше да разбира раздразнението на древните от техните оракули. Понякога можеха да са направо непоносими. Но Ерин знаеше, че сибилата казва истината. Отговорът беше някъде в нея. Като Жена на Познанието тя трябваше да разреши загадката. Освен това трябваше да повярва, че за мълчанието на Арела има причина и че сибилата не се прави на сдържана, за да ги отчае.
Дали това също не означаваше нещо?
- Може би все пак ще трябва да отведем Томи в Рим, след като вече е по-добре - каза Джордан.
- Не - отвърна Ерин. - Каквото и да става, трябва да стане тук.
Бавно се завъртя в кръг. Знаеше, че отговорът се намира някъде в този кратер със златист пясък. Погледът ѝ се местеше от панелите към неравните ръбове, приличащи на пръски замръзнала вода по ръба на кратера.
- Сигурна ли си, че трябва да стане тук? - не мирясваше Джордан.
Ясно беше, че търси някакво оправдание да се махне от тази пустиня и да я отведе на безопасно място. Ерин оценяваше чувствата му, но портата на Ада продължаваше да се отваря и безопасни места вече не съществуваха.
Получи подкрепа от най-неочаквано място.
Агмундър изсумтя:
- Тя е права. Трябва да останем тук.
- Защо? - Ерин се обърна към него. - Какво знаеш?
Агмундър посочи на север.
- Нищо мистично. Онзи хеликоптер „Чинук“, за който си мислех, че ни следи... - Той погледна Бернар. - Май в крайна сметка не сме успели да му избягаме.
Ерин погледна димящия хеликоптер. Приличаше на кон, язден до смърт.
Агмундър наклони глава.
- Ако се съди по звука, скоро ще е тук.
Рун и останалите също се опитваха да го чуят, но личеше, че викингът има по-остър слух от техния.
- Сигурен ли си? — попита Бернар.
Агмундър повдигна гъста вежда. Май се чудеше как кардиналът може да се съмнява в него.
Джордан направи кисела физиономия и Ерин сложи ръка върху неговата.
- Още малко напрежение, само това липсваше — рече той.
- Работя най-добре под напрежение.
Естествено, не чак такова напрежение.
16:08
Рун завиждаше на Ерин и Джордан как намират утеха един в друг, как простото докосване може да успокои разтревоженото сърце.
Погледна към Елизабета, която беше прегърнала закрилнически Томи, след като Вингу бе свалила веригите ѝ. В предстоящата битка щяха да са им нужни всички сили. Рун чувстваше, че Елизабета ще направи всичко, за да защити момчето.
Погледите им се срещнаха. Като никога той не прочете в очите ѝ враждебност, а единствено загриженост за детето. Колко по-различни биха могли да бъдат съдбите им, ако той я бе срещнал като обикновен човек, а не като опетнен стригой. Или може би най-добре щеше да е, ако изобщо не се бяха срещали.
- Колко войници може да побере един „Чинук“? - попита Кристиан, връщайки Рун в настоящето.