- Това е транспортен хеликоптер - отвърна Джордан. - Петдесетина. Повече, ако ги натъпчеш добре.
„Петдесет?“
Рун огледа тъмното небе и най-сетне забеляза масленозеленото петънце на сивия фон. Наистина беше голяма машина с ротори в предната и задната част и дълъг корпус. Двигателите пулсираха силно и заплашително.
Помисли си за малката им група. Сангвинистите бяха опитни воини, но бяха твърде малко.
Джордан следеше машината с оръжието си, но не стреля.
- Брониран е - промърмори той, когато хеликоптерът приближи. - Всъщност трябваше да се очаква.
Голямата машина обиколи кратера от разстояние, като преценяваше обстановката. После бавно се спусна и кацна на стотина метра от тях.
Роторите вдигнаха облак пясък, който скри хеликоптера. Рун обаче успя да види как от задната му част се спуска рампа. По нея заслизаха сенки. Рун преброи две двайсетици. Все пак бяха по-малко от петдесет. Но изглеждаха силни, във форма и свирепи, някои с кожени брони, други с униформи на различни армии, както и неколцина с обикновени джинси и тениски. Ясно беше, че не са дисциплиниран боен отряд, но и не им беше нужно да бъдат.
Ослуша се за туптене на сърца - и не чу нито едно.
Всички бяха стригои.
Рун пристъпи напред, прикривайки с тялото си Ерин и Джордан. Той беше довел двамата до този момент - още от Масада, когато им бе разкрил истинската си същност. Той ги беше насочил по този кървав път и най-малкото, което можеше да направи, бе да ги защити с цената на живота си. Боеше се само, че това няма да е достатъчно.
Но пък този път не беше сам.
Кристиан застана от едната му страна, а Бернар от другата. Агмундър и Вингу застанаха в двата края. Елизабета остана приклекнала назад с Томи, оголила острите си зъби.
По някакъв нечут сигнал цялата глутница стригои се понесе под страховитото сиво небе с недостижима за човешко същество скорост.
Сърцето на Ерин затуптя по-бързо, но тя остана на мястото си. Джордан стоеше спокоен до нея, храбростта му личеше във всеки силен удар на сърцето му.
Рун извади оръжието си и зачака.
Избра първата си жертва - най-едрия воин, висок мъж в средата. Кристиан проследи погледа му, кимна и си избра друг. Рун гледаше как останалите също избират мишените си.
С дисциплината и тренировката си сангвинистите можеха да пречупят първата вълна атакуващи.
Освен това групата му имаше преимуществото да се бие на свята земя.
Тя би могла да отслаби достатъчно стригоите.
Би могла.
И тогава в борда на хеликоптера се отвори друга врата и от сенките изскочиха смътни силуети.
Искрицата надежда у Рун помръкна.
Бласфемари.
Първи бяха сиви чакали с дълги муцуни и големи уши, чийто вой пронизваше въздуха. Зад тях се появи прайд черни лъвове - движеха се с плавна грация, подобно на олио в пясъка.
Всяко създание бе превърнато в страховито и чудовищно въплъщение на естествения си вид, родено от черна кръв и жестокост.
Той се вслуша в ударите на сърцата им - бавни и дълбоки, свидетелстващи за възрастта и силата им. Рун се съмняваше, че отрядът му би могъл да издържи дълго на тези създания, дори да нямаше други стригои.
Преглътна и прошепна бърза молитва.
Бяха обречени.
Както беше предречено в деня, в който бе превърнат в стригой, той щеше да умре в бой.
Но Ерин заслужаваше по-добра участ.
16:31
„Сега пък и бласфемари“.
Джордан изстена. Стисна по-здраво картечния пистолет, макар да съзнаваше, че той безполезен като тапешник срещу тези зверове.
Графинята избута Томи зад себе си и каза:
- Не рисувай дявола на стената.
„Това пък какво означава?“
Томи явно също не я разбра.
- Ъ?
Момчето гледаше към носещата се към тях менажерия. Обстановката беше такава, сякаш дяволът наистина беше дошъл. При това не нарисуван, а лигавеща се виеща орда в цялото ѝ кинематографско великолепие.
- Означава... не губи надежда - обясни тя.
На Джордан му се стори доста странно да чуе графинята да говори за надежда, когато самият той почти не виждаше такава. Все пак беше мило от нейна страна да се опита да успокои момчето.
Ордата стригои стигна първа ръба на кратера и вместо да прелее през него, се раздели и продължи настрани, като обкръжи напълно купата в земята. Или може би също бяха доловили светостта на тази падина от пясък и стъкло.
Графинята изсъска гърлено и отново придърпа Томи зад себе си. Сангвинистите се прегрупираха в отговор на маневрата на противника, като заобиколиха останалите в защитен кръг.