Арела заговори в ухото на Джордан и го стресна с безшумното си приближаване.
- Графинята говори мъдро - прошепна тя. - Все още всичко може да бъде спечелено.
И преди Джордан да успее да попита какво означава това, Арела сграбчи Томи зад гърба на Батори, дръпна го към зеещия отвор на кладенеца — и го бутна в него. Той извика и цопна във водата.
Батори се хвърли върху нея и я изблъска настрани. Пръски от кладенеца обаче паднаха върху ботушите ѝ. Тя извика и отскочи, сякаш бе стъпила в разтопена лава.
Арела остана при отвора, докато Томи риташе долу.
- Внимавайте - предупреди тя. - Само обладаните от ангели могат да докосват тези води. Всички други ще бъдат унищожени. Дори човеците.
И с тези думи скочи във водата, хвана Томи и го повлече надолу.
Графинята отстъпи покрусена назад.
Нищо чудно, че кладенецът бе запечатан така сигурно и оставен на пясъците и вековете.
- Поне момчето е в безопасност - успокои я Рун.
„А ние?“
Джордан впери поглед в събралата се около тях орда. Противниците стригои засъскаха и изтеглиха дълги извити мечове. Бласфемарите клечаха и дебнеха. Поне кучите синове нямаха пушки — и тогава си спомни защо не използват подобни оръжия.
„Защото ядат жертвите си живи“.
51.
20 декември, 16:33
Сива, Египет
Някакво движение накара Ерин да погледне към ръба на кратера. Един гигант с кафява кожена броня излезе напред и пристъпи в купата. Бе чернокож, с бръсната глава, целият в стоманен пиърсинг, и мъкнеше дълъг широк меч зад себе си. Наведе се да вземе щипка пясък и я захвърли с отвращение, явно усетил свещената земя. Изплю се презрително и погледна към тях.
Към нея!
По гърба ѝ пробягаха ледени тръпки.
Гигантът направи втора крачка, после трета.
Не идваше сам.
Два лъва бласфемари вървяха плътно от двете му страни, като мятаха опашки и гледаха групата пред тях. Гривите им бяха черни, а не златисти, разрошени от горещия пустинен вятър. Очите им блестяха ужасяващо червени в пепелносивия ден. Изръмжаха, оголвайки зъби, които изглеждаха по-подходящи за саблезъби тигри. Черните им нокти се забиваха дълбоко в пясъка.
Гигантът замахна с лекота с меча си и изписа във въздуха цифрата 8, сякаш дългото острие бе продължение на мускулестата му ръка.
Внезапно на Ерин ѝ се прииска да не бе настоявала да дойдат в Сива.
Пропъди тези мисли и стисна здраво пистолета. Каквото и да се случеше през следващите няколко минути, тя знаеше, че бе правилно да дойдат. Чувстваше се виновна не защото бе довела всички тук, а защото не бе успяла да разреши навреме загадката на тези пясъци, скрита зад спокойните очи на Арела.
Сангвинистите около нея бяха извадили мечовете си. Бернар носеше старо извито оръжие, което блестеше като вода: бе изработено от дамаска стомана с острие от сребро, най-вероятно осветено. Кристиан също размахваше крив меч, но той беше модерен непалски кукри. Агмундър извади дългия меч от ножницата на гърба си. Вингу вдигна две по-къси оръжия, по едно във всяка ръка, и ги развъртя с изящество и сила.
Рун просто държеше своя карамбит, чието криво острие беше смъртоносно като нокътя на бласфемари.
Гигантският стригой пристъпи още крачка напред, следван от лъвовете — и отново спря.
Зад него се появи позната среброкоса фигура. Вместо обичайния си сив костюм Искариот носеше кожена ризница, боядисана в бяло и скроена елегантно по мускулестото му тяло.
Джордан насочи картечния пистолет към него.
Искариот забеляза движението и на лицето му за миг се мярна презрителна усмивка. Явно се беше възстановил от миналия път, когато Джордан го беше прострелял със същото оръжие.
Искариот вдигна ръка и пусна пеперуда с изумрудени криле.
Сангвинистите се размърдаха предпазливо, без да изпускат от поглед творението. Колко отровни пеперуди имаше той? Ако бяха достатъчно, можеше да победи цялата група сангвинисти и без армията си.
Но пеперудата прелетя само няколко стъпки в кратера и падна на земята и едното ѝ изумрудено крило се пръсна на мънички парченца. Дали заради пепелта във въздуха, или от пясъка, деликатните ѝ зъбни колелца не можеха да функционират в тази среда.
Или пък причината беше в светостта на мястото.
Независимо от причината, поне една заплаха беше неутрализирана.
Гласът на Искариот се понесе в кратера. Погледът му се плъзна по тях и той забеляза кой липсва.
- Май сте изгубили двата си ангела.