Ерин си заповяда да не откъсва поглед от врага и да не поглежда към кладенеца, в който Арела бе изчезнала с Томи. Надяваше се, че момчето ще се измъкне, че водоемът има някакъв таен изход, водещ до далечно езеро. Томи беше безсмъртен и би трябвало да остане жив дори под вода.
- Може и да сме изгубили ангелите си - извика в отговор Джордан. - Но затова пък виждам, че ти си намерил демоните си.
Искариот се разсмя и посочи сангвинистите.
- Ти също си имаш свои демони, Воине на Човека.
- Приятели - поправи го Джордан. - А не демони.
Искариот се намръщи. Търпението му очевидно се изчерпваше.
- Къде го криете? - попита той; несъмнено говореше за Томи.
Очевидно знаеше, че докато Томи е на свобода, планът му да отприщи ада на Земята си остава застрашен.
Мълчанието се проточи няколко секунди.
Погледът на Юда се спря върху Ерин и той вдигна ръка и я посочи.
- Никой да не я наранява — каза високо. — Тя е моя. Тя ще ми даде отговора.
По ръба на кратера се понесе вълна от ръмжене и съскане.
- Убийте останалите!
16:34
Дълбоко долу в кладенеца Томи риташе с всички сили и потъваше още повече. Първоначалният шок след като странната жена го метна долу и го повлече със себе си, беше изчезнал. Сега той просто се опитваше да не изостава от нея. Странно, но ѝ вярваше.
Не знаеше дали тя наистина е ангел, но беше спасила живота му, така че засега щеше да й се довери.
Стените на кладенеца бяха като от издраскано стъкло - грубо, но твърде гладко, за да е камък. Представи си експлозията, оставила следата си горе, битката между Луцифер и Михаил. Взривът очевидно бе достигнал дълбоко под земята, запечатвайки водоема, край който е стоял Христос, и превръщайки пясъците наоколо в стъкло.
Искаше му се да не вярва и на тази история, ако не бяха две неща.
Първо, колкото по-дълбоко се спускаше, толкова по-топла ставаше водата.
И второ, някъде отдолу го приканваше златисто сияние, което осветяваше пътя му и очертаваше стройните крака на жената.
Той продължи след нея, а дробовете му сякаш щяха да се пръснат и ушите му пищяха от налягането.
Спускаше се надолу и надолу.
Накрая стигна до дъното. Отчаяно се нуждаеше от глътка въздух.
Жената посочи странична каверна, чийто отвор зееше на няколко метра от тях. С горящи дробове Томи влезе в късия проход, като се отблъсна от гладките стени и се оттласна от дъното. Източникът на светлината беше някъде там и го привличаше като нощна пеперуда, привлечена от пламъка на свещ.
Но той не търсеше пламък.
А въздух.
Беше се гмуркал с баща си на Каталина до многобройните подводни пещери на острова. Помнеше как веднъж се промъкнаха в една цепнатина в скалата и се озоваха в пещера, в която имаше въздух под тавана.
Молеше се да попадне на подобно нещо и тук - някаква тайна пещера, където да остане с жената, докато битката не приключи и не бъде в безопасност.
„Безопасност...“
Кога за последно се бе чувствал в безопасност?
Дробовете му щяха да се пръснат, докато изминаваше последните метри. Причерня му и пред очите му затанцуваха искри. Знаеше, че не му остава достатъчно въздух, за да се върне на повърхността. Нямаше връщане назад. Баща му беше казал веднъж, че най-важното в живота е да намериш правилния път и да не се отклоняваш от него.
„Май нямаше предвид точно това, тате“.
Паниката вля нови сили в ръцете и краката му. Томи изхвърча в малката зала със стени от златисто стъкло и пясъчен под. Знаеше, че горе трябва да има въздух — защо иначе да го замъква тук?— и се оттласна от дъното.
Полетя нагоре - и главата му се тресна в тавана.
Започна да го опипва, търсеше поне глътка въздух, поне мехурче.
Нямаше.
16:35
Стригои и бласфемари се понесоха по склоновете на кратера като мръсна вълна.
Джордан стисна оръжието си, като се мъчеше да не обръща внимание на носещия се към него черен гигант, следван от лъвовете с тъмни гриви.
Ерин се прицели в единия от зверовете.
Джордан си избра друга цел, тъй като знаеше, че оръжието му е безполезно срещу онова, което се изливаше в кратера. Оставаше му да се надява, че сангвинистите ще се справят с първата вълна.
Вместо това се прицели настрани, към края на пясъчната купа. Изчака тъмната армия да стигне там - и стреля.
Горещият куршум проби резервоара на хеликоптера им.
От експлозията машината се разлетя на горящи отломки и перките прорязаха диря през нападащите стригои и се стовариха в отсрещната стена на кратера. Внезапният взрив и ударната вълна спряха нападението и принудиха бласфемарите да отскочат назад, като съскаха и виеха към димящите отломки. Няколко стригои се гърчеха в пясъка с отрязани крайници. Други бяха несъмнено мъртви.