Рун го погледна одобрително.
Джордан използва момента на изненада и насочи оръжието си към Искариот, който продължаваше да стои на ръба на кратера. Прицели се в гърдите му - не искаше да рискува с изстрел в главата от това разстояние, още повече че мунициите му бяха ограничени. Не биваше да губи нито един патрон.
Дръпна спусъка с намерението да повали кучия син отново, та било то и за малко. Останала временно без водач, армията му можеше и да бъде победена.
Но точно в този миг един чакал скочи пред Искариот, пое куршумите и спаси копелето. Черната кръв бликна от тялото на звяра, но той не обърна внимание на раните и продължи да пристъпва напред-назад, защитавайки господаря си.
Искариот се оттегли от другата страна на ръба.
„Пъзльо!“
Черният гигант бързо дойде на себе си и отново се хвърли напред, като увлече и онези около себе си. Изръмжа и оголи дългите си кучешки зъби.
Агмундър отвърна на предизвикателството и скочи пред него.
Гигант срещу гигант.
Не беше истински двубой.
Подсилван от светостта, Агмундър замахна с дългия си меч толкова бързо, че острието запя във въздуха и отсече главата от раменете. Тя отлетя, като продължаваше да се зъби.
Джордан пусна откос по втурналата се отляво орда.
Вингу и Кристиан скочиха надясно.
Рун и Бернар пазеха гърба им.
Елизабет продължаваше да стои до кладенеца, без да заплашва и без да помага - само пазеше бягството на Томи незнайно къде.
Ерин стреля зад рамото на Джордан, улучи един лъв право в окото и той се просна в краката на Агмундър. Огромният меч се заби в гърлото на звяра.
На Джордан му дожаля за прокълнатото създание. То не беше искало да бъде превърнато в онова, което представляваше сега. Но съжалението не означаваше милост.
Продължи да стреля.
Агмундър се обърна към втория лъв и двамата се загледаха, търсейки слабо място у противника. Изведнъж един едър чакал се хвърли към викинга отстрани и заби зъби в бедрото му.
Джордан го простреля в рамото, но чакалът дори не трепна.
Агмундър изръмжа, падна на пясъка и се претърколи по гръб. Чакалът пусна дебелия му крак и се хвърли към гърлото му. Джордан насочи оръжието си към муцуната му и дръпна спусъка - и откри, че патроните му са свършили.
„Майната му...“
Втурна се напред с вдигнат картечен пистолет, готов да го използва като сопа. Преди да успее да замахне, челюстите на чакала изщракаха и жълтите зъби се впиха в гърлото на викинга.
Агмундър се дръпна назад - и се отпусна, когато чакалът рязко дръпна глава нагоре и разкъса гърлото му.
Студена кръв оплиска ръката на Джордан.
Той залитна и падна назад.
Чакалът се обърна към него. Кръв и пяна капеха от сивата му муцуна на златния пясък. Задните му крака се присвиха - и той скочи право към него.
Целият свят се превърна в жълти зъби и ужасяващ вой.
16:36
Рун се завъртя да помогне на Джордан. С периферното си зрение беше видял как Агмундър пада и войникът му се хвърля на помощ само за да се озове срещу същите челюсти, които бяха отнели живота на могъщия викинг.
Стовари се странично върху огромния чакал. Челюстите изщракаха на сантиметър от лицето на Джордан. Звярът отлетя настрани и се обърна към него. Ноктите му задраскаха в стъклото под пясъка.
Рун вдигна окървавения карамбит и се замоли за сила да защити другите. Самият въздух бе пълен с кръв, алената ѝ мъгла пееше на собствената му кръв, умоляваше го да пие жадно от този извор.
Рун затаи дъх.
Чакалът го погледна с гневните си червени очи. Сивата козина на сведения му врат настръхна. Звярът изръмжа и се хвърли напред.
Рун замахна и заби карамбита между острите зъби дълбоко в устата на създанието. С цялата си сила заби острието нагоре през небцето, достигайки мозъка - и рязко дръпна ръка назад.
Звярът рухна на земята и черната кръв бликна от устата му. Чакалът заскимтя от болка.
Рун се изпълни със съжаление при вида на Божие творение, превърнато в такова чудовище - а сега страдащо чудовище. Кървавочервените очи на чакала помътняха и станаха жълтеникави, когато звярът бе освободен от проклятието.
Рун нямаше време да се радва на освобождаването му.