Той доближи палец до острието. Поряза се дълбоко преди дори да усети, че го е докоснал. Кръвта се издигна нагоре на червен облак. Томи проследи дирята. Разбираше колко лесно е да прокара острието по китките си.
„Парене в най-добрия случай... и после всичко ще свърши“.
Приближи острието към китката си.
„На кого ще липсвам?"
Откъсна очи от невъзможно острия ръб, погледна към тавана и си представи горещата пустиня. Спомни си студените пръсти, които повдигаха брадичката му, докосваха гърлото му, уверяваха се, че е в безопасност.
„Елизабет“.
Щеше да липсва на нея. Щеше да я ядоса.
Представи си другите - Ерин, Джордан, дори мрачния монах Рун. Те бяха рискували всичко, за да го доведат в тази пустиня, да спасят живота му. И може би точно в този момент умираха.
„Умират за мен“.
14:39
Останала без патрони, Ерин грабна дългия меч на Агмундър. Трябваше да го държи с две ръце, за да го вдигне. Замахна ниско и разсече въздуха между себе си и най-близкия стригой.
Чудовището се разсмя, отстъпи назад и се втурна към Кристиан, без да й обръща внимание.
Тя затърси кого да нападне.
Никой стригой или бласфемари не я доближаваше в изпълнение на заповедта на Искариот да не я убиват. Бойците му се държаха настрана, докато той самият не дойде да я вземе.
„Може би това е най-доброто ми оръжие“.
Лъвски рев раздра въздуха. На метри от нея Рун се мъчеше да се освободи, прикован за земята от тъмен лъв бласфемари. Джордан се втурна да му помогне, вдигнал картечния пистолет като сопа.
Ерин захвърли тежкия меч и се затича към тях.
Джордан отхвърча назад - ноктите на звяра раздраха коженото му яке и едва не отпраха ръкава му. Той падна по гръб, но моментното разсейване позволи на Рун да се претърколи настрани.
Лъвът се хвърли към измъкващата се жертва.
И Ерин направи най-тъпото нещо в живота си.
Скочи между Рун и лъва, разперила ръце, изкрещя, изпъчила гърди като някакъв панаирджийски боксьор.
Лъвът се сниши и заръмжа, готов за скок. Мяташе гневно опашка.
- Не можеш да ме нападнеш, а? - предизвикателно рече тя.
Лъвът оголи зъби под черните си устни, изръмжа и заотстъпва, особено след като Кристиан ѝ се притече на помощ.
Той я погледна и подметна:
- Не знаех, че имаш опит и в дресировката на лъвове.
Тя се усмихна и за миг се разсея.
Лъвът скочи срещу Кристиан и в същото време я удари в рамото с лапа и я отхвърли настрани.
Ерин падна на колене и притисна раната си. Гореща кръв бликна между пръстите ѝ и потече по ръката и гърдите ѝ. Осъзна грешката си. Искариот бе казал да не я убиват - но не и да не я осакатяват.
До нея Рун и Кристиан се биеха с лъва.
Джордан изкрещя нещо неразбрано. Името ѝ.
Светът сякаш премина на забавен кадър.
Тя падна на една страна в пясъка. Беше приятно. Беше в пустиня. Обичаше пустините.
16:40
Джордан се втурна към Ерин. Знаеше, че е твърде късно да ѝ помогне. От рамото ѝ се лееше кръв и се просмукваше в златния пясък.
Карамелените ѝ очи го погледнаха - и се обърнаха към нещо зад него.
На лицето ѝ се изписа почуда, необяснима при цялата тази кръв, вой и писъци. Тя вдигна окървавена ръка и посочи над рамото му.
Джордан се обърна да види какво се опива да му покаже.
„Какво, по дя...?“
От кладенеца се издигаше оранжев пламък. Въртеше се като вихрушка, насочена право нагоре към тъмното небе.
Джордан не можеше да откъсне очи от него.
Дори битката сякаш забави ход.
Очи и лица се обърнаха с опасение към пламъка.
А той стана висок около метър и под него се появи ръка, която сякаш го буташе нагоре. Огнената струя продължи да се издига и изтегляше странния факлоносец след себе си, за да го издигне от кладенеца и внимателно да го спусне до него.
Томи.
Щом краката му докоснаха земята, огънят угасна и всички видяха високо вдигнат сребърен меч, по чието острие все още танцуваха няколко ярки пламъчета.
Погледът на момчето се спря върху Джордан.
В очите му също танцуваха пламъци.
- Това май е твое! - извика Томи, наполовина момче, наполовина нещо страховито.
Момчето - ако все още беше момче - замахна и запрати високо меча. Той се завъртя във въздуха. На Джордан му се искаше да приклекне и да се скрие, но вместо това лявата му ръка се вдигна сякаш по свое желание. Дръжката легна идеално в дланта му, сякаш бе създадена за нея. Смътното парене на татуировката изведнъж лумна. През раздраното си яке и риза Джордан видя как извитата шарка на стария белег от мълния засиява от вътрешен огън.