Силата потече по цялото му тяло.
Джордан завъртя меча в танц от огън и стомана, сякаш правеше някаква тайна магия. Никога през живота си не беше въртял меч.
Лъвът изрева и се обърна към Ерин.
Джордан скочи и блокира пътя му.
Лъвът замахна раздразнено към него и мечът посрещна лапата му.
Острието посече кожата и лъвът изрева от болка. Пламък последва оставения от меча разрез - и се прехвърли от лапата върху тялото. Подлуден от болка, лъвът скочи назад и побягна през армията на стригоите, като подпалваше всеки, до когото се докоснеше.
Джордан погледна меча.
Адски добро оръжие.
Или по-скоро райски добро оръжие.
Завъртя се в кръг и рани един стригой в ръката и друг в бедрото. И двамата зареваха, когато от раните им блъвна огън. Джордан се понесе напред, движеше се със скорост, недостижима за кости и мускули.
Бърз като стригой или сангвинист.
Създание сред създание падаха под меча му.
И тогава той тръгна към истинския враг.
Искариот.
16:42
Юда гледаше как Воинът на Човека крачи през бойното поле. Зверове бягаха пред него и се пръскаха в пустинята. Малцината останали ставаха жертва на другите. Видя как графинята грабва момчето; ангелското сияние в очите на детето изчезна, след като то предаде меча на земния му собственик.
Юда не изпитваше страх.
Моментът беше настъпил.
Векове наред се бе мъчил да намери цел в дългия си живот и още векове се бе трудил да докара света до ръба на проклятието, та да може да умре.
И ето че времето беше дошло.
Войникът щеше да го убие, но само ако му окажеше съпротива. Нямаше да съсече невъоръжен човек. Затова Юда се наведе и взе едно захвърлено оръжие - стар нащърбен ятаган.
Последният му телохранител реши да застане до него и вдигна автомата си. Партньорът му Хенрик беше умрял в пещерата в Куме, но този беше оцелял и бе дошъл тук.
- Махни се - нареди му Искариот.
- Мястото ми е до вас.
- Прощавай. — Юда замахна с ятагана и го обезглави. Отстъпи от тялото. Никой нямаше да се намесва в съдбата му.
Очите на Воина на Човека се разшириха от изненада, но той не забави крачка.
Другите вървяха зад него, включително и д-р Грейнджър, която притискаше подгизнал от кръв парцал към рамото си.
- Стой назад, Ерин - извика Джордан. - Това е моя битка.
Тя сякаш понечи да възрази, но премълча.
Юда вдигна ятагана и зае защитна поза.
- Колко често трябва да ви убивам, сержант Стоун?
- Мога да те попитам същото.
Мечът му сияеше като нажежен до бяло в ръцете му и от него хвърчаха искри.
Юда потръпна в очакване.
Войникът закръжи около него. На лицето му бе изписано подозрение, сякаш очакваше някакъв гаден номер.
„Трябва да изиграеш ролята си, Воине. Не ме разочаровай“.
За да гарантира това, Юда атакува и Джордан отби удара. Беше неестествено бърз. Щом разбра това, Юда продължи по-ожесточено — вече не беше нужно да се преструва на неумел. Беше се обучавал при много и най-различни майстори през вековете.
Атакуваше отново и отново, като се наслаждаваше на истинското, последно предизвикателство. Беше подобаващо да намери достоен противник. Но не това беше съдбата му. Свали за миг гарда си, сякаш случайно.
Джордан замахна.
Мечът прониза Юда отстрани.
Точно на мястото, където един римски войник бе пробол Христос на кръста.
Юда отправи бърза благодарствена молитва, преди да рухне на колене. Яркочервена кръв бликна от раната и напои ризата му. Той изпусна ятагана.
Джордан се изправи пред него.
- Квит сме.
- Не - каза Юда, като посягаше към крака му. - Завинаги ще ти остана длъжник.
Падна настрани и после по гръб под сивото небе. Беше го направил. Светът бе потопен в пепел и кръв. Слънцето щеше да залезе след минути. Нищо не можеше да спре онова, което беше започнал.
„Моята смърт възвестява успеха ми“.
Прие го като знак, като награда за отварянето на портата на Ада и идването на деня на Страшния съд.
Изгарящата болка не можеше да се сравни с нищо, което беше изпитвал, но той я посрещаше с радост. Скоро щеше да намери покой. Приемаше я с отворени обятия. Очите му се затвориха.
И тогава над него падна сянка, донесла със себе си аромата на цъфнал лотос.