Арела.
Той отвори очи и погледна прелестта ѝ - още една награда за това, че е изпълнил съдбата си.
Топлите ѝ ръце хванаха неговите.
- Любов моя.
- Стана точно както го предрече - каза той.
Тя се наведе над него и сълзите ѝ закапаха по лицето му. Той се наслаждаваше на всяка топла капка.
- О, любов моя - каза тя. - Проклинам видението, което те доведе до това.
Той се взря в тъмните ѝ очи.
- Това бе волята на Христос, не твоята.
- Това бе твоята воля - отвърна тя. - Можеше да тръгнеш по различен път.
Той докосна мократа ѝ буза.
- Винаги съм вървял по различен път. Но съм благодарен за годините, през които вървяхме заедно.
Тя се помъчи да се усмихне.
- Не се обвинявай - каза той. - Ако можеш да направиш поне едно нещо за мен, нека бъде това. Ти си невинна.
Тя леко вирна брадичка, както правеше винаги, когато преглъщаше чувствата си.
Въпреки болката той се пресегна и нави на пръста си кичур от дългата ѝ коса.
- Ние сме само Негови инструменти.
Тя постави длан върху раната му.
- Мога да донеса вода от извора и да те излекувам.
Прониза го страх. Затърси думи да я разубеди, но тя го познаваше. Затова се спря върху една-единствена дума, като вложи в нея цялата си воля и остави Арела да прочете истината в очите му.
- Моля те.
Тя се наведе и го целуна по устните, после го прегърна за последен път.
16:49
Когато ангелът заплака за Юда, Ерин изхлипа.
Арела го прегръщаше, галеше сивата му коса и му шепнеше думи на древен език. Той ѝ се усмихваше, сякаш бяха млади влюбени, а не безсмъртни създания, попаднали в края на времето.
Рун докосна Ерин по рамото и погледна смрачаващото се небе.
Докосването му ѝ напомни, че макар битката да е спечелена, войната не е свършила. Тя погледна слънцето, което потъваше зад хоризонта на запад. Почти не им бе останало време да предотвратят онова, което бе задействал Искариот.
Впери поглед в мъжа, който бе започнал всичко това.
Кръвта на Искариот течеше от раната му, а заедно с нея изтичаше и животът му. В сгъстяващия се мрак Ерин забеляза мекото сияние в алената течност и си спомни, че го бе видяла и когато той случайно поряза пръста си в пещерата под руините на Куме с парче от същия меч, който го беше пронизал сега.
Спомни си как Арела излъчваше същото златно сияние, когато спаси Томи. И как кръвта на Томи светеше слабо на плажа на Куме.
Какво означаваше това?
Погледна Томи, който още стоеше до кладенеца, после пак погледна Юда.
Нима и двамата имаха ангелска кръв?
Спомни си, че и двамата се бяха натъкнали на гълъб, символа на Светия Дух, птицата, която убил Христос. И че и двамата по онова време са били горе-долу на възрастта на Христос.
Спомни си и думите на Арела.
„Михаил беше разкъсан на парчета. Ти носиш в себе си най-доброто от Първия ангел“.
Започна да разбира.
Томи не носеше целия Михаил в себе си, а само най-доброто, най-сияйното и яркото, силата, способна да дава живот.
Друг съсъд носеше най-лошото, най-мрачното от него, сила, която убива.
Сега видя, че сиянието на кръвта на Искариот е по-тъмно от кръвта на Томи.
Два различни нюанса на златното.
Обърна се и се загледа към кратера, към стъклото, което бяха разчистили, към кръглата запушалка на кладенеца. Подобно на самия кратер, едната половина бе тъмно злато, а другата - по-светло.
Спомни си, че ѝ беше заприличал на източния символ ин-ян.
Двете части, които правеха едно цяло.
- Трябват ни и двамата - промълви Ерин.
Впери поглед в Арела. Сибилата бе мълчала, защото знаеше, че Искариот също трябва да дойде тук. Дали беше нарисувала онзи символ в пясъка, за да го упъти накъде да се насочи?
Бернар се приближи до Ерин. Дрехите му бяха разкъсани и окървавени, но той явно беше усетил растящата ѝ увереност.
- Какво каза?
Рун също я погледна.
Ерин ги поведе, като повика и Джордан. Трябваше да чуят това, да ѝ кажат, че греши.
„Моля те, нека греша“.
Рун я погледна с тъмните си неумолими очи.
- Какво има, Ерин?
- Първият ангел не е Томи. А архангел Михаил, небесното същество, разкъсано на парчета. Разделено на две. — Тя посочи стъклото на кратера. - Трябва да бъде събран в едно. Трябва да поправим онова, което е било повредено тук.
Точно това ги беше предупреждавала Арела - или царството на човека щеше да приключи.
- Но къде е другата половина? - попита Бернар.