- В Юда.
На лицата на всички се изписа изумление.
- Дори да си права - каза Джордан, - как ще ги накараме да се съберат?
Ерин погледна Искариот, който умираше на пясъка.
Знаеше и този отговор.
- Трябва да бъдат лишени от безсмъртните си обвивки.
Ченето на Джордан увисна.
- Значи трябва да умрат?
Тя сниши глас до шепот.
- Това е единственият начин. Именно затова мечът е бил оставен тук, затова трябваше да дойдем тук.
- Искариот вече е ранен смъртоносно - каза Рун. - Значи мечът трябва да посече и момчето?
- Смеем ли да го направим? - попита Джордан. - Струва ми се, че в Куме решихме, че животът на Томи е по-важен дори от спасяването на света.
На Ерин ѝ се искаше да се съгласи с него. Момчето не бе направило нищо лошо. Опитало се да помогне на невинен гълъб, а в замяна видяло как семейството му умира пред очите му, а след това го подлагат на безброй мъчения. Нима беше справедливо да умре тук?
Не можеше да прати това дете на смърт.
Но в същото време това беше един живот срещу живота на всички добри и лоши на света.
Джордан се взираше в нея.
Ерин знаеше, че ако му нареди, той ще се подчини, макар и с неохота. Джордан бе войник и разбираше жертването в името на по-голямото добро. Нуждите на мнозинството бяха по-важни от тези на отделния човек.
Тя скри лицето си с ръце.
Не можеше да гледа как се пролива още невинна кръв. Беше гледала как сестра ѝ става жертва на лъжлива вяра. Бе причинила смъртта на Ейми със собственото си незнание за опасността, на която я беше изложила. Нямаше да отнеме още един невинен живот, независимо какво ѝ говореше разумът.
- Не — отсече тя, взела решение. — Не можем да убием едно дете, за да спасим света.
Бернар рязко пристъпи към Джордан и посегна за меча. Но Джордан вече беше бърз като него: вдигна оръжието и опря острието в гърдите на кардинала, точно над безмълвното му сърце.
- Това ще те убие толкова сигурно, колкото и всеки стригой!
Бернар хвърли поглед към Рун за помощ. Този меч му трябваше.
Рун скръсти ръце на гърдите си.
- Вярвам на мъдростта на Жената на Познанието.
- Момчето трябва да умре - настоя Бернар. - Или светът ще умре с него. В ужаси, надхвърлящи всяко въображение. Какво е животът на едно дете срещу това?
- Всичко - каза Ерин. - Убийството на дете е зло. Всяко зло дело е от значение. Всяко. Ако не се изправяме срещу злото, какви сме самите ние?
Бернар въздъхна.
- Ами ако не е нито добро, нито зло, а само необходимост?
Ерин стисна юмруци.
Нямаше да позволи Томи да бъде убит.
- Ерин!
Разтревожените сини очи на Джордан я гледаха. Той кимна към кладенеца.
Томи каза нещо на Елизабет - явно я молеше да остане там, - после дойде при тях.
- Знам - каза изтощено. - Когато докоснах меча и реших да го извадя от кладенеца... разбрах.
Ерин си спомни огъня в очите му, докато бе държал меча.
- Всичко опира до избор - продължи Томи. - Аз трябва да избера това. Само тогава нещата ще се оправят.
Ерин осъзна, че са били на крачка да съсипят всичко. Ако беше казала на Джордан или ако Бернар се бе добрал до меча, ако някой от двамата беше забил меча в момчето без съгласието му, щяха да погубят всичко.
Тази мисъл донесе известна утеха, но съвсем малка.
Думите на Томи означаваха, че крайният резултат ще е същият.
Мъртво момче на пясъка.
- Но Искариот не се съгласи да го убият - възрази Рун.
Ерин се вцепени. Рун беше прав.
„Нима вече сме изгубили?“
Джордан преглътна и отпусна меча - Бернар вече не можеше да насили нещата.
- Мисля, че все пак се съгласи - каза той. - По време на двубоя отвръщаше на всеки мой удар. И изведнъж свали гарда си. Тогава не го осъзнах, а само реагирах и го промуших.
- Подозирам, че винаги е търсил смъртта - каза Рун.
- Тогава какво ще правим? - попита Джордан. - Имам предвид оттук нататък?
Ерин забеляза, че Джордан не може да погледне момчето в очите.
Томи се размърда, после погледна през рамо към Елизабет. Забеляза, че Ерин го наблюдава, и каза:
- Тя ще се опита да попречи.
А после хвана меча и го опря в гърдите си. Погледна Джордан и се опита да се усмихне, но долната му устна трепереше от страх, макар да се мъчеше да изглежда храбър и сигурен пред лицето на неизвестното.
Джордан най-накрая намери сили да погледне момчето в очите. Ерин никога не бе виждала такава болка и мъка.