Тя го прегърна още по-силно, сякаш искаше да го задържи.
- Винаги си знаела истината - прошепна той.
- Не, но се надявах - прошепна в отговор тя. - Пророчествата никога не са ясни.
Юда се закашля. Дробовете му се спаружваха.
- Съжалявам само, че не мога да прекарам вечността с теб - изграчи той.
Вече беше много слаб. Затвори очи - за да потъне не в мрак, а в златна светлина. Студът и болката изчезнаха пред това сияние и оставиха след себе си единствено радост.
- Откъде знаеш как ще прекараме вечността? - прошепна тя.
Той отвори очи за последен път. Арела блестеше през пердето в цялото си великолепие, сияйна в небесната си красота.
- И на мен ми беше простено - каза тя. - Най-сетне съм призована у дома.
И се понесе нагоре, отдели се от него. Той посегна към нея и откри, че ръката му е само светлина. Тя го хвана и го издърпа от тленната му обвивка във вечната си прегръдка. Окъпани в любов и надежда, двамата се понесоха към последния покой.
Заедно.
17:09
Никой не проговори.
Всички видяха как Арела избухна в светлина, която заля кратера с топлина, ухаеща на цъфнал лотос. След това изчезна.
Тялото на Юда остана, но вече се разпадаше на прах, която бе подета от пустинния вятър и се смеси с вечния пясък, за да отбележи вечния му дом.
- Какво стана с него? - задавено попита Томи.
- Остаря до естествената си възраст - отвърна Рун. - Само за секунди се превърна от силен мъж в древен старец.
- А какво ще стане с мен? — ужасено попита Томи.
- На твое място не бих се тревожил за това - отвърна Джордан. - Ти беше безсмъртен само два месеца.
- Наистина ли? - Момчето се обърна към графинята.
- Мисля, че да - рече Елизабет.
- Ами ангелът? - Томи се загледа в пустото място в пустинята. - Какво стана с нея?
- Ако трябва да предполагам - рече Ерин, - според мен двамата с Юда се възнесоха заедно.
- Това би му харесало - каза Томи.
- И аз така мисля.
Ерин и Джордан сплетоха пръсти.
- Но това означава, че ни се свършиха ангелите - каза Джордан. - Не трябваше ли поне един от тях да благослови книгата?
Ерин се обърна към Бернар.
- Може вече да са го направили. Небето отново е чисто.
Бернар бръкна под изпокъсаните си дрехи, дръпна ципа и извади Кървавото евангелие.
Погледна го тревожно.
Подвързаното в кожа томче си изглеждаше по същия начин.
Но всички знаеха, че истината се намира вътре.
Бернар отнесе евангелието до Томи, постави го с благоговение в ръцете му и каза:
- Отвори го. Заслужи си го.
Наистина си го беше заслужил.
Томи бавно повдигна корицата, сякаш се страхуваше какво ще види вътре.
Ерин гледаше над рамото му, също така изнервена, сърцето ѝ биеше бясно.
Томи отвори на първата страница. Оригиналният ръкописен текст сияеше меко в тъмнината, всяка буква беше кристално ясна.
- Нищо ново — каза Бернар. Гласът му бе огорчен и отчаян.
- Може би това означава, че всичко е приключило - каза Джордан. - Не е нужно да правим нищо друго.
„Освен ако...“
Ерин не мислеше така.
- Обърни страницата.
Томи облиза устни и отгърна следващата страница.
Тя бе празна - и изведнъж се появиха алени букви, маршируващи в стройни редове. Ерин си представи как Христос изписва гръцките букви, как потапя перото в собствената си кръв, за да създаде чудодейното евангелие.
Думите бързо изпълваха страницата ред след ред. Бяха много повече от първия път, когато книгата бе разкрила съдържанието си. Появиха се три къси стиха, съпътствани от последно послание.
Томи вдигна книгата към Ерин.
- Можеш да го прочетеш, нали?
- Разбира се, че може - каза Джордан и постави ръка на рамото ѝ. - Нали е Жената на Познанието.
Като никога на Ерин не ѝ се прииска да го поправи.
„Да. Такава съм“.
Взе книгата и някаква странна сила потече от нея през дланите ѝ. Буквите засияха по-ярко пред очите й, сякаш винаги е била предопределена да прочете написаното. Изведнъж изпита собственическо чувство към книгата, към думите ѝ.
Преведе старогръцкия текст и прочете на глас първия стих.
- „Жената на Познанието сега е свързана с книгата и никой не може да ги раздели“.
- Какво означава това? - попита Бернар.
Ерин сви рамене. Нямаше представа.