Но въпреки това бе нещо много повече.
Той бе Възкресения.
Лазар.
Без него те щяха да бъдат прокълнати на живот като долни зверове, убиващи невинни и виновни, докато не срещнат смъртта си от острие на меч или от слънчев лъч. Възкресения беше намерил друг път за тях, път на святост, служба и смисъл.
Рун вече знаеше, че не е грях да бъдеш сангвинист.
Бе взел правилното решение в пустинята. Сега съществуването му служеше на Бог и това бе най-ис- тинската му служба от най-ранните му дни. Беше се отклонил от пътя, когато бе покварил Елизабета, но бе получил шанс да изчисти този грях. Сега можеше отново да служи на Христос с чиста съвест.
Лазар мина покрай него.
Рун погледна дългите му пръсти, които бяха докосвали Христос. Тези потънали в сянка очи бяха гледали Него. Това строго лице бе разговаряло с Него, беше се смяло с Него.
Други двама сангвинисти съпровождаха Лазар.
Мъж и жена.
Говореше се, че те са по-стари и от Възкресения, но имената им никога не се изричаха. Древната двойка рядко можеше да се види дори от Уединените, старейшините на ордена, които прекарваха времето си във вечни молитви и медитация. Навремето Рун бе копнял да стане един от тях, но вместо това бе върнат обратно в света на живите.
Мъжът носеше древен кръст, чието дърво бе станало сиво от вековете. Жената размахваше сребърно кадило. Пушекът се кълбеше в помещението и благоуханието му изпълваше ноздрите на Рун. Свещеният аромат го обгръщаше, просмукваше се в расото, косата и кожата му.
Всички запяха и гласът на Рун се извиси в хармония с гласовете на другите. Прекрасният хор отекваше в огромната зала, достигайки недоловими за нормалния слух тонове. В светилището, в компанията на другите от ордена, не му беше нужно да крие, че е различен, и можеше да пее истински.
Лазар спря пред древния каменен олтар и вдигна бледата си ръка за благословия.
- In nomine Patri, et Fili, et Spiritu Sancti6.
- Амин - отвърна конгрегацията.
Познатата рутина го понесе. Рун нито мислеше, нито се молеше. Просто съществуваше във всеки един момент, като оставяше веригата моменти да го тегли напред. Мястото му бе тук, с братята и сестрите му. Това бе благочестивият живот, който бе желал като смъртен, и живот, който бе избрал като безсмъртен.
Стигнаха до причастието и Лазар каза, пак на латински:
- Кръвта на нашия Господ Иисус Христос, която бе пролята за теб, запазва тялото и душата във вечен живот. Пий и помни, че Христовата кръв бе пролята за теб, и бъди благодарен.
И вдигна високо древния потир, така че всички да видят източника на тяхното спасение.
Рун отговори с всички и се нареди да получи Светото причастие.
Когато застана пред Възкресения, Лазар го погледна в очите и му се усмихна.
- За теб, братко мой.
Рун вдигна глава, отвори уста и Лазар наля в нея вино.
Рун се наслади на копринения му допир в гърлото си, на начина, по който плъзваше по ръцете и краката му. Тази нощ то не изгаряше. През тази най-свята нощ дори за такива като него нямаше изкупление.
А единствено Неговата любов.
Рим
14:17
Томи прехвърляше каналите на мъничкия телевизор на Елизабет. Навсякъде предаваха на италиански честването на Рождество. Цял ден беше така - нямаше нищо за гледане. Той въздъхна и изключи телевизора.
Елизабет седеше до него на канапето, сякаш бе глътнала бастун. Томи никога не я беше виждал отпусната, а и тя нямаше да му позволи да се излежава.
„Искам да виждам и двата ти крака на пода“ - бе му наредила строго.
- Различни програми ли очакваше? — попита тя.
- Не очаквах. А се надявах.
Освен това той беше евреин и не празнуваше този празник, но беше пропуснал и Ханука. Единственият поздрав, който стигна до него, бе от най-неочаквано място - коледна картичка, изпратена му от Григорий Распутин. Незнайно как руснакът беше открил, че Томи е в този апартамент във Ватикана.
Елизабет се бе намръщила, когато откри картичката залепена с тиксо на вратата.
На плика пишеше: „Весела Коледа, ангел мой!“
На самата картичка бе изобразен ангел със златен ореол.