- Това е Кристиан - представи го Джордан. - Приятел на Рун, ако разбираш какво имам предвид.
Иначе казано, сангвинист.
Гласът на Нейт трепереше.
- Колата на професора е паркирана на петдесетина метра оттук. Можем ли да стигнем до нея?
Вместо отговор се разнесе пронизителен вой.
Конете в яслите забиха с копита, заблъскаха вратите и зацвилиха уплашено. Дори те разбираха, че единствената надежда е бягството.
- Какво ни чака отвън? - попита Джордан, насочил оръжие към вратата.
- Ако се съди по миризмата и воя, най-вероятно пума - отвърна Кристиан. - Макар и опетнена.
„Опетнена?“
По гърба на Ерин пробягаха студени тръпки.
- Имате предвид бласфемари.
Капеланът кимна.
Бласфемари бяха зверове, покварени от кръвта на стригои, отровени и превърнати в чудовищни извращения на естествения си вид, с толкова здрави кожи, че сангвинистите си правеха брони от тях.
Нейт бързо пое дъх. Ерин го докосна и усети, че той трепери. Не го винеше. Един вълк бласфемари едва не го беше убил.
Трябваше да разкара Нейт оттук.
Внезапно отляво се чу трясък. Нейт насочи фенерчето към звука. Четири извити нокътя бяха пробили стената от дебели дъски от секвоя. В паниката си Нейт стреля с глока по тях.
Ноктите изчезнаха, последвани от животински вой, в който се долавяше гняв.
- Май я вбеси — отбеляза Джордан.
- Съжалявам - каза Нейт.
- Няма проблем. Ако не беше стрелял ти, щях да го направя аз.
Котката се хвърли отново към стената и разтресе дъските, сякаш се мъчеше да нахълта вътре.
- Време е да тръгваме — каза Кристиан и посочи вратата. — Ще изляза пръв и ще се опитам да ѝ отвлека вниманието. Бройте до десет и ме последвайте. Тичайте право към джипа на Ерин и потегляйте.
- Ами вие? - попита Джордан.
- Ако изкарам късмет, ще ме вземете. Ако не, оставете ме.
Кристиан взе разстоянието за миг, преди някой да успее да възрази. Хвана дръжката и плъзна вратата настрани. Пред него се ширеше пуст равен двор. Очуканият „Ланд Роувър“ и лъскавият .,Линкълн" бяха паркирани в другия край. Двете коли изглеждаха много по-далеч, отколкото преди малко, когато Ерин беше дошла с Блекджек.
Кристиан излезе в нощта, осветен от лампата над вратата. Проблесна сребро, когато извади оръжието си, след което капеланът изчезна някъде вляво.
Джордан вдигна оръжието си, като броеше наум.
Ерин си спомни за Блекджек, забърза покрай шестте ясли и започна да вдига резетата и да отваря вратите. Нямаше да остави конете затворени тук да умрат като Блекджек. Те заслужаваха шанс да избягат.
Уплашените животни се втурнаха покрай Джордан и Нейт. Гънсмоук беше последна. Нейт прокара пръсти по потните хълбоци на кобилата, докато тя минаваше покрай него, сякаш копнееше да я последва.
Конете изскочиха през вратата и препуснаха в нощта.
- Десет - каза Джордан и махна към изхода.
Тримата се втурнаха напред през вдигнатия от конете прах. Джордан тичаше отляво, насочил оръжието си в посоката, в която беше изчезнал Кристиан.
Ерин хукна с Нейт към джипа, но някакво движение привлече вниманието ѝ назад. Кристиан излетя иззад ъгъла на конюшнята, обърна се и приклекна.
А след него изскочи чудовищен звяр.
При вида му Ерин зяпна.
Нейт се спъна и падна.
Пумата пристъпи бавно напред, като мяташе опашка. Беше дълга над два и петдесет, над сто и двайсет килограма мускули, нокти и зъби. Ушите ѝ потрепваха, улавяйки всеки звук. Червено-златистите ѝ очи светеха в мрака. Но най-поразителната ѝ черта бе призрачно сивата козина, подобна на мъгла от плът.
- Давай - подкани я Джордан, когато видя, че Ерин спира да помогне на Нейт. — Прикривам го.
„А теб кой те прикрива?“
Тя остана с тях, вдигнала колта.
Звярът изръмжа към Кристиан, — лъснаха дълги зъби - и се хвърли напред. Това обаче беше лъжлива маневра. Пумата заобиколи капелана сангвинист и се понесе право към тях.
Джордан вече беше изправил Нейт, но двамата нямаха шанс да се махнат от пътя на звяра. Застанала твърдо пред тях, Ерин дръпна спусъка. Куршумът улучи животното в челото, но то само тръсна глава, без да спира.
Ерин продължи да стреля.
Нямаше да побегне, преди Нейт да е в безопасност.
Дърпаше спусъка отново и отново, докато затворът не остана в задно положение. Патроните бяха свършили.
Звярът се оттласна със задните си лапи и скочи.