Ватиканът
Мускулите на Рун се вцепениха от ужас.
„Тя е в опасност...“
Представи си русите кичури и кехлибарените очи. Ароматът на лавандула изпълни ноздрите му. Болката не му позволяваше да си спомни името й, бяха останали само нуждата и желанието.
„Трябва да стигна до нея...“
Със сковано от паника тяло той се преобърна по корем в изгарящото вино. Бореше се с агонията, мъчеше се да мисли, да задържи една-единствена мисъл в главата си.
Не можеше да я остави да умре.
Надигна се на четири крака и подпря каменния похлупак с гръб. Събра цялата си вяра, сила и страх и натисна тежката мраморна плоча.
Камъкът задра по камък и похлупакът се отмести. Само на един пръст, но и това беше нещо.
Рун стисна зъби и бутна отново, като напрягаше мускули. Расото му се разкъса. Инкрустираното в мрамора сребро жигоса голия му гръб. Усети миризмата на изгоряла кожа, усети течащата кръв.
Въпреки това продължи да напряга и последната фибра от мускули, кожа и воля.
Цялото му същество се превърна в едно-единствено мъчително желание.
Да я спаси.
Окръг Санта Клара, Калифорния
Джордан се хвърли към Ерин и подсече краката ѝ.
Докато тя рухваше по гръб на земята, котката бласфемари прелетя над двамата. Задната ѝ лапа почти забърса главата на Джордан. Пумата се завъртя и изсъска яростно.
Все още на земята, Джордан се претърколи през рамо, насочи картечния си пистолет и стреля на автоматичен. Откосът улучи обръщащата се пума. Разлетя се козина, пръсна кръв, но не много.
Джордан изстреля всичките четирийсет патрона в пълнителя за по-малко от три секунди.
И успя само да вбеси пумата още повече.
Тя се беше обърнала към тях, присвита, забила дълбоко нокти в твърдата пръст. Изръмжа и изсъска като парен двигател.
Джордан обърна празното си оръжие, готов да го използва като сопа, подобно на някакъв пещерен човек.
В този миг някаква фигура в синьо се стовари върху врата на звяра. Проблесна сребърен нож и разсече едното ухо. Бликна тъмна кръв. Котката изсъска и извъртя глава, за да се добере до Кристиан.
Сангвинистът обаче беше бърз и отскочи надалече.
- Към джипа! — извика Кристиан и приклекна, когато едната задна лапа се стрелна към него и разсече въздуха с острите си като бръснач нокти.
Джордан издърпа Ерин на крака и спринтира към ландроувъра.
Нейт вече беше стигнал колата и отваряше двете врати, след което скочи на задната седалка.
„Браво на теб!“
Джордан тичаше до Ерин. Щом стигнаха джипа, се метна зад волана в мига, когато тя се хвърли на задната седалка до Нейт. Двете врати се затръшнаха едновременно.
Ерин се наведе над облегалката и тикна ключовете в шепата му.
Джордан се ухили налудничаво. Бяха се оказали добър екип - и сега трябваше да се погрижи екипът да остане жив. Завъртя ключа, даде газ и потегли назад, като поднесе настрани.
Докато обръщаше, фаровете осветиха пумата. Призрачно сивата ѝ козина сияеше на светлината. Котката се обърна към колата като буреносен облак и присви червено-златистите си очи срещу яркия блясък.
Кристиан стоеше на няколко крачки зад нея.
Пумата изръмжа и се хвърли към джипа, привлечена от звука и движението.
„Типична котка...“
Джордан даде на задна, като се опитваше да държи фаровете насочени към очите на котката.
Кристиан хукна към черната си кола.
Котката вече връхлиташе и Джордан се уплаши — не можеше да ѝ избяга. Сякаш за да го докаже, пумата скочи и се стовари върху капака. Нокти разкъсаха метала. Тежка лапа блъсна предното стъкло и по него плъзнаха пукнатини.
Още един такъв удар и пумата щеше да се вмъкне при него.
В същия миг настоятелно зарева клаксон.
От неочаквания шум пумата скочи от капака като уплашено коте. Присви се и се обърна да посрещне новото предизвикателство.
Джордан зърна Кристиан. Сангвинистът се беше свил на задната седалка на колата си. Наведе се над облегалката с протегната към волана ръка и отново започна да натиска клаксона.
Всички прозорци на колата бяха спуснати.
„Какво правиш?!“
Котката се хвърли към шума.
Джордан наби спирачки и превключи на първа. Понесе се към пумата, гонейки опашката ѝ. Знаеше, че няма да стигне колата преди звяра, но възнамеряваше да стигне навреме, за да помогне на Кристиан.
Пумата се блъсна отстрани в колата, като я повдигна на повече от педя и огъна ламарината. Кристиан отлетя настрани. Ревът на клаксона моментално секна, сменен от ръмженето и съскането на чудовищната котка.