Выбрать главу

Пумата забеляза жертвата си вътре и напъха глава и рамене през прозореца, за да се добере до свещеника.

Джордан натисна газта до дупка с намерението да блъсне звяра отзад, ако се наложи.

„Разкарай се оттам, приятел!“

Котката се загърчи и зарита със задни лапи, мъчеше се да провре цялото си тяло през прозореца. Беше тясно, но звярът беше твърдо решен.

В същото време Кристиан се измъкна от отсрещния прозорец.

-      Завий! — извика Ерин.

Джордан зави и наби спирачки до задната броня на линкълна.

Кристиан залитна настрани от колата и насочи дистанционното. Натисна го - и всички прозорци се вдигнаха, след което колата избибипка два пъти.

При тази проява на дързост Джордан едва сподави смеха си.

Кристиан беше заключил пумата в колата си.

Звярът се зъбеше и яростно се мяташе вътре, от което колата се клатеше.

Джордан спря до Кристиан и подметна:

-      Да те качим на стоп?

Кристиан отвори предната врата и седна до него.

-      Карай. И колкото се може по-бързо. Не знам колко време ще издържи капанът ми.

Джордан го разбираше напълно. Натисна газта до дупка, изкара джипа от двора и полетя по черния път към магистралата. Трябваше да се отдалечат колкото се може повече от разярената котка.

Кристиан извади от джоба си телефон и излая някакви заповеди на латински.

-      Какво казва? — попита Джордан.

-      Вика подкрепления - отвърна Ерин. - Казва да пратят екип да се погрижи за пумата.

Кристиан приключи разговора и погледна назад към конюшнята.

-      Дано звярът да няма достатъчно място вътре, за да замахне и да разбие стъклото.

-      Но защо изобщо е тук? — попита Ерин. — Защо ме преследваше?

Джордан хвърли поглед към Кристиан.

-      Моите извинения — отвърна Кристиан. - Мисля, че някой е разбрал, че двамата с Джордан търсим помощта ви. Възможно е вестта да е стигнала до неподходящи уши. Както знаете, орденът подозира, че сред нас има скрити предатели от Белиал. Боя се, че може да не съм бил достатъчно предпазлив.

„Белиал...“

Ерин си представи онези стригои и хора, обединени от мистериозния си лидер. Дори стегнатите редици на Ордена на сангвинистите не бяха непристъпни за тази група.

-      Може да не сте вие - каза Ерин и се пресегна да стисне рамото му. — Кардинал Бернар също ми се обади днес. Може да е проявил непредпазливост. Но така или иначе, да оставим въпроса, докато не намерим сигурно място за Нейт.

-      Аз нямам ли думата? - сърдито попита Нейт.

-      Не — отвърна Кристиан. — Заповедите ми са съвсем ясни и точни. Трябва да заведа Ерин и Джордан в Рим. Това е.

Джордан се запита дали капеланът говори истината, или просто се опитва да успокои Ерин.

-      Защо в Рим? - попита тя.

Кристиан се обърна към нея.

-      Май покрай цялата суматоха забравих да обясня. Отец Рун Корза изчезна. Малко след онази кървава битка в Рим.

Джордан погледна в огледалото и забеляза тревогата в очите на Ерин, начина, по който ръката ѝ посегна към шията. Още имаше белези на мястото, където Рун я беше ухапал, беше се хранил от нея. Но ако се съдеше по разтревоженото ѝ изражение, тя несъмнено държеше много на свещеника сангвинист.

-      Какво общо има това с мен? — попита Ерин.

Кристиан ѝ се усмихна.

-      Защото вие, доктор Грейнджър, сте единствената, която може да го намери.

На Джордан не му пукаше, че Рун Корза е изчезнал. Ако зависеше от него, спокойно можеше да си остане изгубен. Имаше само една загадка, която искаше да разреши.

„Кой е изпратил проклетата котка?“

7.

19 декември, 04:34

Рим, Италия

Лидерът на Белиал се наведе над масата. Държеше стари часовникарски пинцети. Нагласи лупата на едното си око и с изящни точни движения внимателно нави малка пружина в сърцето на механизма с размера на нокът.

Усмихна се доволно и затвори двете половини на устройството. Получи се нещо като метална статуетка на насекомо, с шест съчленени крака и глава без очи. От главата стърчеше остро като игла хоботче и две леко извити месингови антени.

Той взе с пинцетите предно крило на нощна пеперуда от подложката от бяла коприна и го вдигна към светлината на халогенната лампа. Люспиците блестяха в сребристозелено и почти не скриваха деликатната мрежа на вътрешната структура на крилото, образуваща прекрасната шарка на Actias luna, лунната пеперуда, една от най-големите нощни пеперуди на света с размах на крилете десет сантиметра.