Юда му завиждаше за страха. Прокълнат от Христос с безсмъртие, самият той би жертвал какво ли не, за да получи възможността да умре.
- Тогава защо не ми каза, че сега триото е свързано с кръв?
Внимателно подпъхна ръка под творението си. То потръпна и оживя на дланта му, задвижвано от собствената му кръв. Разнесе се бръмчене на миниатюрни зъбни колела, което едва се чуваше от ромона на фонтана. Крилете се вдигнаха, събраха се на гърба, после се разпериха.
Монахът трепереше.
- Обикновена пеперуда, но какво прекрасно създание на нощта - рече Юда.
Автоматът размаха криле и се издигна от дланта му. Направи бавен кръг над бюрото; крилете му улавяха всяка прашинка светлина и я отразяваха.
Леополд го следеше с поглед. Личеше си, че му се иска да побегне, но не смее.
Юда вдигна ръка и пеперудата кацна на протегнатия му пръст. Металните ѝ крака докосваха кожата му леко като паяжина.
- Толкова деликатна, а същевременно с огромна сила.
Погледът на монаха беше прикован към ярките криле. Гласът му трепереше.
- Съжалявам. Не мислех, че има значение, че Рун се е хранил от археоложката. Аз... помислих си, че тя не е Жената на Познанието.
- Да, кръвта ѝ тече във вените на Рун Корза и благодарение на твоето неразумно кръвопреливане кръвта на сержант Стоун тече в нейните вени. Тази ситуация не ти ли се видя странна? Може би дори показателна?
Подчинявайки се на волята му, пеперудата отново се издигна от пръста му и полетя из кабинета. Танцуваше през въздушните течения точно както Юда бе танцувал навремето в балните салони.
Обзетият от ужас монах преглътна.
- Може би — каза Юда. — Може пък археоложката наистина да се окаже Жената на Познанието.
- Съжалявам...
Пеперудата се спусна и кацна на лявото рамо на монаха; мъничките ѝ крачета се вкопчиха в грубата тъкан на расото.
- Опитах се да я убия тази нощ. - Юда се заигра с малките механизми на бюрото си. - С котка бласфемари. Мислиш ли, че една обикновена жена би могла да се изплъзне от подобен звяр?
- Не зная.
- И аз.
Само при един знак пеперудата можеше да забие острото си хоботче в монаха, да освободи капката кръв и да го убие моментално.
- А тя оцеля - каза Юда. - И се събра отново с Воина, но все още не и с Рицаря. Знаеш ли защо не са се събрали с отец Рун Корза?
- Не. - Монахът сведе поглед към броеницата си. Ако умреше сега, в грях вместо в свещена битка, душата му щеше да бъде прокълната вовеки. Сигурно си мислеше за това.
Юда го остави да мисли още малко, след което обясни:
- Защото Рун Корза е изчезнал.
- Изчезнал ли? - За първи път монахът изглеждаше истински изненадан.
- Няколко дни след като се храни от нея, Корза е изчезнал от погледа на Църквата. Както и всички други. - Крилете на пеперудата потрепнаха от раздвижения въздух. - Сега по улиците на Рим се търкалят тела, сякаш някакво чудовище дръзко ловува из Светия град. Не е стригой под мой или техен контрол. Те се страхуват, че може би скъпоценният им Рун Корза се е върнал към дивото си състояние.
Брат Леополд го погледна в очите.
- Какво да направя? Да го убия ли?
- Не би могъл. Не, скъпи ми братко, тази задача е за друг. Твоята е да наблюдаваш и да докладваш. И никога повече не ми спестявай подробности. — Юда вдигна ръка, пеперудата отлетя от рамото на монаха и се върна в разтворената длан на създателя си. - Разочароваш ли ме, ще разочароваш Христос.
Брат Леополд се вторачи в него. В погледа му се четеше облекчение и ликуване.
- Никога вече няма да трепна дори за миг.
8.
18 декември, 19:45
Сан Франциско, Калифорния
„Поне ресторантът е празен“.
Ерин въздъхна с облекчение, когато седна с Кристиан и Джордан в малкото позанемарено заведение в Хейт-Ашбъри. Бяха оставили Нейт при апартамента му в кампуса в Станфорд, след което потърсиха анонимността на Сан Франциско и стигнаха по обиколни пътища до този ресторант.
Тя взе менюто - не че беше гладна, просто искаше да намери някаква работа на ръцете си. Отново усещаше глока си в кобура на глезена. Носеше колта на Джордан в дълбокия джоб на зимното си яке. Благодарение на тежестта на двете оръжия се чувстваше доста по-сигурна.
Огледа черно-белите рисунки на черепи и цветя по стените. Единственият намек за приближаващата Коледа бяха парцаливите коледни звезди, украсяващи всяка маса.