Джордан хвана дясната ѝ ръка с лявата си. Изглеждаше добре дори на рязката неприятна светлина на лампите. По едната му буза имаше кал. Ерин взе салфетката си и я избърса. Пръстите ѝ се задържаха върху кожата му.
Той ѝ се усмихна многозначително.
Седящият срещу тях Кристиан се прокашля.
Джордан го погледна и без да пуска ръката ѝ, каза:
- Бива я тая дупка. Да не би да си киснал тук през шейсетте?
Ерин се опита да скрие усмивката си зад менюто и видя, че предлаганата храна е изцяло вегетарианска.
„На Джордан страшно ще му хареса“.
- Тук наистина беше много по-приятно през шейсетте - отвърна Кристиан, разкривайки мъничко от собственото си минало и от някогашния си живот в града. - По онова време направо не можеше да се диша от дима от трева и пачули. Но онова, което не се е променило, е презрението на заведението към властите. Готов съм да заложа живота си, че тук няма никакви охранителни камери или електронни проследяващи устройства. Колкото по-малко любопитни очи и уши, толкова по-добре.
Ерин оцени по достойнство параноята на сангвиниста, особено след нападението.
- Наистина ли се тревожите, че в ордена ви има къртица? - попита Джордан.
- Някой е знаел, че Ерин ще е сама в онова ранчо. Така че засега е най-добре да сме предпазливи. Поне докато стигнем в Рим.
- Прав сте - каза Ерин. - Какво имахте предвид обаче с онова, че само аз мога да открия Рун?
По пътя към ресторанта Кристиан беше отказал да говори. Дори сега първо се огледа, а после се наведе напред и каза:
- Чух от сержант Стоун, че Рун се е хранил от вас по време на битката под „Свети Петър“. Вярно ли е?
Ерин пусна ръката на Джордан и се загледа в салфетката в скута си, за да не може той да види изражението ѝ, когато си помисли за близостта, която бе споделила с Рун. Спомни си как острите зъби потъват в плътта ѝ, спомни си болката и блаженството и как устните му изгаряха кожата ѝ, как езикът му разширяваше раните, за да пие до насита.
- Да - промълви тя. - Но се налагаше. Само така можеше да настигне вълка и Батори Дарабонт. Без действията ни Кървавото евангелие щеше да бъде изгубено.
Джордан понечи да я прегърне, но тя се отдръпна. Той я погледна изненадано. Тя не искаше да го наранява, но точно в момента не можеше да понесе някой да я докосва.
- Не осъждам действията на Рун — каза Кристиан. - Положението е било необичайно. Не е нужно да ми обяснявате. Искам да разбера какво се случи с вас след това.
- Какво искате да кажете?
- Имате ли видения? Усещания, които не можете да обясните?
Тя затвори очи. Заля я облекчение. Значи пристъпите ѝ може би имаха обяснение.
„В крайна сметка не полудявам“.
Кристиан несъмнено бе забелязал реакцията ѝ.
- Имали сте видения. Слава богу.
- Някой все пак ще ми обясни ли за какво става дума? - попита Джордан.
Ерин си помисли, че бе трябвало да му каже за пристъпите. Но не искаше да мисли за тях, още по-малко да споделя.
Кристиан обясни и на двамата:
- Когато стригой се храни от някого и жертвата остане жива, което се случва доста рядко, кръвта образува връзка между двамата. И връзката продължава, докато стригоят не се нахрани отново и не заличи връзката с новата кръв.
На Джордан като че ли му призля.
В този момент се появи млад сервитьор с руси растафариански плитки, бележник в ръка и молив зад ухото. Поръчаха си кафе и му махнаха да се разкара.
Ерин го изчака да се отдалечи и каза:
- Но онова, което изживявам, е безсмислено. Тъмнина. Пълен мрак. Изпитвам клаустрофобичното чувство, че съм в капан. Сякаш съм затворена в някакъв саркофаг или ковчег.
- Като в Масада ли? - попита Джордан.
Тя хвана ръката му и с благодарност усети топлината на дланта му. Жестът ѝ донякъде бе извинение, че преди малко го бе отблъснала.
- Точно това си помислих и аз. Че е пристъп на паника. Реших, че виденията са спомени за онзи момент, когато бяхме затворени в онази древна крипта. Но някои неща във виденията ми ми се сториха странни. Затворът ми беше студен, а имах чувството, че лежа в киселина. Тя се просмукваше през дрехите и изгаряше кожата ми. И най-странното е, че всичко миришеше на вино.
- Вино ли? - изненада се Кристиан и се поизправи.
Тя кимна.
- Ако по време на виденията се свързвате с Рун, може да е осветено вино, което изгаря. — Кристиан я фиксира със зелените си очи. - Имате ли представа къде може да се намира този затвор? Чувахте ли нещо?
Тя бавно поклати глава. Опита се да се сети за повече подробности, но не успя.